Иван Юруков (31 г.) е един от най-ангажираните актьори в трупата на Народния театър. Играе в “Бягащи странници”, “Осъдени души”, “Балът на крадците”, “Слуга на двама господари”, “Идеалният мъж”. Най-впечатляващата му роля е на Разколников в “Престъпление и наказание” от Достоевски. Юруков е едно от най-търсените лица в тв рекламата. Имал е епизодични роли в чужди продукции, а зрителите на Нова тв го познават от сериала “Забранена любов”.
- Късмет ли е или малшанс да попаднете в Народния театър точно когато там се е събрала голяма група от млади и талантливи актьори на вашата възраст?
- По-скоро е късмет. Така се стекоха нещата при мен, че точно когато завърших НАТФИЗ, бе поставен спектакълът “Лека нощ, Патриция” в Народния театър и режисьорката Росица Обрешкова държеше аз да играя главната роля. След което тогавашният директор Васил Стефанов ме покани директно в щата на трупата. По същото време в “Сфумато” играехме програма “Достоевски” - “Долината на смъртната сянка” - двете части от “Братя Карамазови”. Година по-късно получих номинация за “Аскеер” за изгряваща звезда за ролята на Сганарел в “Лекар по неволя”. Още една година след това за “Бягащи странници” ме номинираха в същата категория, много странно...
- Вие за коя роля бихте се номинирали сам?
- Не бих се номинирал. Всъщност може би за Разколников в “Престъпление и наказание” в Народния. Достоевски достига до мен постепенно през годините. Прочетох “Престъпление и наказание” на 18-19 години. Преживях тази история драматично. По онова време също като Разколников живеех в мъничка квартира в Благоевград, беше на тавански етаж и имаше място само за едно легло.
- Защо бяхте в Благоевград?
- Исках да стана художник, стоях в тази килия и рисувах по цял ден. Готвех се за изпити по рисуване. Но в Благоевград всъщност бях заради една любов. Там ме приеха и актьорско майсторство, и рисуване. Аз предпочетох първото и учих една година. След това кандидатствах в София и започнах всичко отначало.
- На какво сте готов, за да получите някоя значима роля?
- Не мога да кажа, че се стремя да предпочетат мен. В нашата гилдия почти всички се познават и битките за роли са излишни. Борба би имало, ако се обяви кастинг. Може би някои таят завист, но не го показват.
- Значи зад кулисите на Народния театър царят приятелство и уют?
- Определено. Конкуренцията е градивна. Шанс е да попаднеш на хубава роля, на добър режисьор, да вложиш себе си в процеса на работа и да стане хубаво представление. За мен сега най-важното е да играя роли, които по някакъв начин ми позволяват да изразя себе си.
- Само в Народния ли играете в момента?
- Да, в шест спектакъла.
- Не са ли много?
- Не, дори са ми малко.
- Съпротивлявате ли се на поканите за участия в тв реклами?
- Вече да. Хубавото е, че рекламите ми дават възможност да не се притеснявам за финансите си. Всички знаем, че хората от театъра и въобще от културата у нас не са добре заплатени. Поради това артистите губят от респекта си в обществото.
- Само заради недоброто заплащане ли?
- Цялото отношение към културата е нехайно. Нехайни хора ни управляват. В момента се занимават предимно с това да си оправят бакиите с крадците в предишните правителства, вместо да се гради нещо в обществото.
- На вас какво са ви откраднали?
- Открадната ми е възможността да се чувствам по-сигурно в това, което правя. А от него ще произлезе нещо хубаво - ще възпита друго поколение, което ще бъде с по-голямо самочувствие и възможност да изразява себе си без страх. Но благодарение на досегашната политика ние сме кучета - издържаме доста, поне засега. Много пъти съм се замислял дали всъщност има смисъл в онова, което правим в театъра... И веднага се изпарява тая идея, защото вярвам, че има смисъл.
- Можете ли да зарежете всичко, което сте постигнали досега, и да поемете в нова посока?
- На практика е възможно, друг е въпросът дали искам. По-скоро не искам. Когато вляза в театъра, се чувствам толкова добре, че не мога да се откажа от него. Харесва ми атмосферата, възможността за промяна, да бъда различен, да си задавам постоянно въпроси и да намирам отговори чрез различните образи, чрез различната драматургия. А аз реших да стана актьор просто ей така. Никога не съм мечтал за това. По-скоро актьорството ме намери - видях един афиш, че се търсят аматьори актьори, явих се на кастинг, взеха ме и направихме спектакъл.
- От колко време сте на сцената?
- От 10 години.
- Колко ви остава до пенсия - задавали ли сте си този въпрос?
- Не ме интересува.
- Не се ли притеснявате, като гледате възрастни ваши колеги, които едва се държат на краката си, но играят, за да свързват двата края? Не е ли важно да знаете как ще напуснете сцената?
- Не си задавам този въпрос, защото вероятно ще се депресирам. Защо да се страхувам отсега за това, че, когато остарея, няма да мога да се издържам? Никой не е застрахован от нищо. Всичко е временно, мимолетно. По-важно е онова, което остава след нас. Онова, което актьорите дават на публиката, оставя отпечатък на няколко поколения след тяхното време.
- Но нали и актьорите трябва да си купят хляб и сирене?
- Може би трябва да зададете този въпрос на Вежди Рашидов. Дали може да гарантира, че реформата, която подготвят в момента в Министерството на културата, ще бъде градивна за актьорското съсловие. Да, това ще бъде експеримент, но ни трябва гаранция, че ще бъде успешен. Не е нужно да бъде откривана топлата вода. Може би просто трябва да се използват готови формули, които работят в други по-развити от нас държави.
- Кой е най-успешният ви сезон досега?
- През 2007 г. Тогава имах спектакли, които много харесвах. Засякоха ми се няколко такива представления едновременно. Имах и участия във филми. Надявам се, че и сезонът, който стартира тази есен, ще бъде успешен. За мен не е важно да имам количество представления. А онова, което правя, да е наистина стойностно. След време да кажат, че в Народния театър през еди-коя си година Разколников се е играл от Иван Юруков. “Разколников на Иван Юруков” да остане като емблематичен спомен за това представление. Не мога да кажа, че разчитам на това, но бих искал да го постигна. Каквото и да прави, човек винаги се стреми към някакво съвършенство. Аз все още съм в началото...
- Кога предвиждате да дойде кулминацията на кариерата ви?
- На 37 г. - казвам го произволно. Надявам се, че ще има положителен развой на нещата. Положителен не само за мен, а за всички хора на изкуството в България. То е цялостен организъм. Ако една част от него страда, и останалите ще са на същото дередже. Вярвам, че ще се появи ново поколение от талантливи и способни хора, които ще минат като вълна през стадото, ще се отприщи това блато и ще се върне вярата на хората в българското изкуство. Ние сме духовен народ, така ми се иска поне...
