Иван Юруков в Нека говорят" с Росен Петров

Победихме турските сериали с български - интервю

Със сигурност познавате Иван Юруков. Най-вече като един от главните герои в най-гледания телевизионен сериал в страната в момента – Столичани в повече.

Той завършва НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. От 2005 г. е в трупата на Народния театър. В момента играе в постановките Престъпление и наказание, Балът на крадците, Идеалният мъж, Осъдени души, Мизантроп, Полет над кукувиче гнездо и Слуга на двама господари.

Две години подред Иван Юруков получава номинации Аскеер в категорията изгряваща звезда за ролите на Сганарел в Лекар по неволя на Молиер с режисьор Мариус Куркински и Дмитрий в Бягащи странници на Казанцев с режисьор Николай Ламбрев-Михайловски.
През 2008 г. получава награда от Министерството на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура. В киното има главна роля в комедийната антиутопия Леден сън на Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI Uno, също и в телевизионния Самотни сърца на дебютанта Валентин Гошев. Участва в Ако някой те обича реж. Киран Коларов, в нашумелия Аве на Константин Бонев. През 2010 г. се снима в документалния филм Кметът на режисьора Адела Пеева, посветен на легендарния софийски градоначалник Иван Иванов.

Късометражният филм Лора, на който е режисьор и оператор, печели феста Синемаспорт през 2007. Същата година с късометражния филм Луизет Юруков печели две награди на фестивала В главните роли: Детето. В новия български сериал на bTV Столичани в повече играе главна роля - на Андрей Лютов.
За какво си говорихме след купищата телефонни обаждания, проведени между снимките на сериала и представлението в Народния театър, ще разберете от следващото интервю.

Господин Юруков, актьорската професия изисква самодисциплина, концентрация и отдаденост. Как успявате да съчетавате ангажиментите си в сериала, киното и театъра?

Човек си разпределя енергията така, че да може да се справя. По отношение на самодисциплината - и театърът, и киното я изискват, така че нещата са взаимно свързани и се допълват. Театърът изгражда актьора и благодарение на този му опит той може да се развива в една друга реалност, каквато пък му е предоставена от киното.

Тоест според Вас основополагащ е театърът?

Определено театърът поставя основите на професията, а кое ти се отдава по-лесно е отделен въпрос. Киното и театърът са различни неща и всяко от тях поставя различни предизвикателства, но като цяло в театъра има повече провокация. Всяка вечер в театъра идва различна публика с непредвидима реакция, пред която ти си изправен; всяко представление е уникално, нищо че се повтаря всеки път. За мен в театъра има изненада, има живот. Докато в киното целия процес е много по-съсредоточен, всичко се заключава в повторение на дубли и когато се получи търсения ефект, просто се запечатва и не може да бъде променено.

Телевизионните зрители замениха ли турските сериали с български?

Определено да! Мисля, че успяхме да се наложим над турската конкуренция. И много се радвам за това. Аз съм сигурен, че зрителите гледат не само сериали, но и новите български филми по кината. В последно време се появиха много добри, дори такива, които не са субсидирани от държавата. Беше дадено поле за изява и на много млади автори. И хората, от които зависи това да бъдат показани тези млади автори трябва да обърнат внимание и да бъдат по-толерантни. България се променя, има съвсем ново мислене, младите хора мислят по различен начин – има такива, които са живели в чужбина, такива, които са натрупали по различен начин опита си, които имат какво да кажат – така че трябва да бъде толериран този процес и да им бъде дадена възможност да се изявят.

Когато хората по улицата Ви разпознават това каква емоция провокира у Вас?

Случвало ми се е например, вървейки по улицата да чувам, че говорят за мен, а аз съм точно зад тях. Но те говорят за онова, което познават от ролите ми, а не за мен като личност. Хората имат нужда да харесват позитивен герой или персонаж, на когото симпатизират. Те вярват в това, независимо, че на екрана е измислен герой. Ако аз съм в ролята на този персонаж, положителната енергия е насочена към мен. Ако се запознаем и имат контакт с мен, вероятно е да имат друго впечатление... Или пък същото... Но като цяло ми е по-скоро приятно.

Кой прилича на Вас от двамата Ви най-популярни герои “от телевизора” – геят бизнесмен от Забранена любов или фотографът плейбой от Столичани в повече?

Никой от двамата не е мое копие, естествено. Разбира се, че по-близък ми е моят герой от сериала на бТВ Столичани в повече. От една страна, той е човек на изкуството, какъвто съм аз. От друга страна, той е бунтар, обича да експериментира със себе си и с живота, има своя кауза и тя е да бъде независим по всякакъв начин. Героят ми от Забранена любов няма нищо общо с мен. Макар че е интересен като персонаж.

Хората често са свикнали да смятат, че актьорите са много добри лъжци, манипулатори, които могат да извикват емоции у себе си, каквито са им необходими за дадена ситуация, да се разплачат, когато си поискат... Така ли е?

За всеки би трябвало да бъде ясно, че актьорската професия е „наужким“. Тоест ние се поставяме в обстоятелствата, изисквани от сценария и чрез инструмента си (тялото) актьорът трябва да изсвири цялата партитура, написана от автора. По този начин до зрителя достига енергията, която авторът е вложил. Това е магията – умението да пресъздадеш съкровената идея на автора и по този начин тя да бъде преведена на духовния, материален и вербален език, така че зрителят да я усети.

Кое е най-сполучливото Ви партньорство на сцената?

Всички. До едно.

Какво е първото нещо, което правите, когато се събудите сутрин?

Проверявам дали предишната вечер съм си съблякъл правилно.

Щастлив човек ли сте?

Щастието е рядък бисер, който се дава на всеки един от нас и наша отговорност и задължение е да го ценим. Така че, да, аз съм щастлив човек.

Какво значение имат парите за Вас?

Много често се замислям за това, че когато имаш пари, е хубаво да се отървеш от тях. Защото всяко имане на пари в повече те прави техен роб. Когато ги нямаш – винаги можеш да започнеш отначало, а началото като цяло е една добра идея.

Кое е най-голямото Ви прегрешение?

Лъжата.

Какво не можете да си простите?

Лъжата. Пак.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Че станах на 33 години.

С какво печелите хората?

Хм, с какво ги печеля ли? Първата асоциация, която изникна в главата ми е, че сякаш съм застанал на едно от онези стрелбища, на които се стреля с пушка, за да спечелиш някакво мече.. Не, аз не печеля никого. Просто изразявам себе си, като автор, като творец, като същество и бих бил щастлив, ако се появят хора, които биха оценили това и то ги впечатли. Но това не е печалба.

Коя е най-голямата Ви загуба?

Напоследък осъзнавам, че губя младостта си.

За какво тъгувате?

Например, вчера се прибрах вкъщи и видях, че много от листата любимото ми цвете са увехнали и ми стана много тъжно.

Кое е непростимо?

Лъжата. Отново.

Коя е любимата ви дума?

Вдъхновение.

Когато се озовете пред Господ какво ще му кажете?

Здрасти!

автор: СЛАВА

Иван Юруков: Не бих направил всичко за любовта

Интервю с Иван Юруков за зрителите на "Столичани в повече" със зададени от тях въпроси:

Каква е тъмната страна в характера на Андрей?
Да, мисля че всеки герой, всеки персонаж има тъмна страна. За да има добра, трябва да има и лоша страна. Не мога точно да определя коя е тъмната страна на героя ми. Надявам се, че тя няма да се прояви до крайна степен. Вероятно на моменти може да е прекалено самонадеян.

Ти като актьор положителни или отрицателни роли предпочиташ?
Преди всичко трябва да са интересни. Една отрицателна роля също може да бъде предизвикателна, именно защото е такава. И според мен човек трябва да намери в отрицателния герой положителните качества. Но обстоятелствата, които го вкарват в това да бъде отрицателен, са различно нещо. Тоест те го определят като такъв.

Какви са отношенията ти с колегите ти извън снимачната площадка?
Приятелски. Всички са много готини хора.

Живял ли си извън България?
Не, но често съм пътувал извън България. Но не съм оставал повече от месец някъде.

Как реши да се посветиш на актьорската професия?
Мисля, че взаимно се избрахме. Любов от пръв поглед.

Би ли могъл да избереш между режисурата и актьорството?
Засега ги комбинирам, защото когато се появи една идея, тя намира начин да се изрази сама. Моята задача е да не й преча. Когато нещо ме провокира като актьор, го изпълнявам. И когато имам идея аз да реализирам нещо, опитвам се да го направя.

Има ли актьори, от които се възхищаваш?
Разбира се, има много. Сега се сетих за Гари Олдман, наскоро го гледах в един филм и много ми хареса.

Има ли роли, която никога не би искал да изпълниш?
Няма такава.

Как се забавляваш извън снимачната площадка?
Пътувам често. Може би в това намирам най-много забавление.

Когато ти предложиха ролята на Андрей, с какво те грабна тя?
С това, че той е един човек, който е близко до мен. Авантюрист. Не знам, различен ми се стори от досегашни неща, които съм правил в телевизията и в киното. Не беше много дълъг пътя да се съглася.

Трудно ли е да си известен актьор?
Все още не мога да кажа дали е трудно. По-скоро е интересно.

Смяташ ли, че визията е решаваща за един актьор?
Ако приемем, че външният вид е свързан с формата, то аз мисля, че по-важно е съдържанието. Формата без съдържанието няма тежест. Би било добре формата да бъде също добра, разбира се. Външният вид трябва все пак да бъде представителен и подобаващ на това, което се иска. Често се питам защо за лошите герои избират типични физиономии, които внушават ужас и страх. Би било интересно ако някой режисьор се осмели да вземе именно такъв човек, който външно изглежда позитивен герой, да изиграе позитивен. Би било много по-богато. Както и обратното, разбира се.

Би ли напълнял за роля, или пък би ли си обръснал главата?
Не съм напълнявал все още, но не се е налагало. Но ако се наложи, може би да. Главата съм си бръснал.("Леден сън")

Готов ли си на всичко за любовта в реалния живот?
Зависи какво означава всичко. По-скоро не. Това се случва само в романите. Така мисля.

Иван Юруков и "Романено" в "Денят започва с култура"

Интервю с Иван Юруков и музикантите от "Романено" в "Тази сутрин"

Музикантите от "Романено” веднъж вече бяха показвали в ефира на "Тази сутрин” как умело може да се комбинира джаз с циганска музика. Тогава това се случи на една слънчева поляна, но понеже вече навън е студено, този път музикантите Нено Илиев, Венцислав Радев, Васил Спасов и актьора Иван Юруков гостуваха в студиото на предаването.

Артистите показаха "чернова” на най-новото им видео към песента "Вакер”, което от ромски означава "кажи ми”. Музикантите от "Романено” разказаха интересни моменти от времето на снимките, които наистина са били куриозни като се има предвид, че Нено, който управлява колата в музикалната лента, е сляп. Режисьор е Иван Юруков, като идеята зад клипа е инспирирана от неговите сънища.

Албумът на групата също е почти готов, като стилът на музиката е идентичен със звученето на "Вакер”, или накратко уникален "Романено” стил. Специално за зрителите на "Тази сутрин” музикантите от формацията забиха ромската класика "Ромале джавале”, както и "Вакер” на живо.