Със сигурност познавате Иван Юруков. Най-вече като един от главните герои в най-гледания телевизионен сериал в страната в момента – Столичани в повече.Той завършва НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. От 2005 г. е в трупата на Народния театър. В момента играе в постановките Престъпление и наказание, Балът на крадците, Идеалният мъж, Осъдени души, Мизантроп, Полет над кукувиче гнездо и Слуга на двама господари.
Две години подред Иван Юруков получава номинации Аскеер в категорията изгряваща звезда за ролите на Сганарел в Лекар по неволя на Молиер с режисьор Мариус Куркински и Дмитрий в Бягащи странници на Казанцев с режисьор Николай Ламбрев-Михайловски.
През 2008 г. получава награда от Министерството на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура. В киното има главна роля в комедийната антиутопия Леден сън на Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI Uno, също и в телевизионния Самотни сърца на дебютанта Валентин Гошев. Участва в Ако някой те обича реж. Киран Коларов, в нашумелия Аве на Константин Бонев. През 2010 г. се снима в документалния филм Кметът на режисьора Адела Пеева, посветен на легендарния софийски градоначалник Иван Иванов.
Късометражният филм Лора, на който е режисьор и оператор, печели феста Синемаспорт през 2007. Същата година с късометражния филм Луизет Юруков печели две награди на фестивала В главните роли: Детето. В новия български сериал на bTV Столичани в повече играе главна роля - на Андрей Лютов.
За какво си говорихме след купищата телефонни обаждания, проведени между снимките на сериала и представлението в Народния театър, ще разберете от следващото интервю.
Господин Юруков, актьорската професия изисква самодисциплина, концентрация и отдаденост. Как успявате да съчетавате ангажиментите си в сериала, киното и театъра?
Човек си разпределя енергията така, че да може да се справя. По отношение на самодисциплината - и театърът, и киното я изискват, така че нещата са взаимно свързани и се допълват. Театърът изгражда актьора и благодарение на този му опит той може да се развива в една друга реалност, каквато пък му е предоставена от киното.
Тоест според Вас основополагащ е театърът?
Определено театърът поставя основите на професията, а кое ти се отдава по-лесно е отделен въпрос. Киното и театърът са различни неща и всяко от тях поставя различни предизвикателства, но като цяло в театъра има повече провокация. Всяка вечер в театъра идва различна публика с непредвидима реакция, пред която ти си изправен; всяко представление е уникално, нищо че се повтаря всеки път. За мен в театъра има изненада, има живот. Докато в киното целия процес е много по-съсредоточен, всичко се заключава в повторение на дубли и когато се получи търсения ефект, просто се запечатва и не може да бъде променено.
Телевизионните зрители замениха ли турските сериали с български?
Определено да! Мисля, че успяхме да се наложим над турската конкуренция. И много се радвам за това. Аз съм сигурен, че зрителите гледат не само сериали, но и новите български филми по кината. В последно време се появиха много добри, дори такива, които не са субсидирани от държавата. Беше дадено поле за изява и на много млади автори. И хората, от които зависи това да бъдат показани тези млади автори трябва да обърнат внимание и да бъдат по-толерантни. България се променя, има съвсем ново мислене, младите хора мислят по различен начин – има такива, които са живели в чужбина, такива, които са натрупали по различен начин опита си, които имат какво да кажат – така че трябва да бъде толериран този процес и да им бъде дадена възможност да се изявят.
Когато хората по улицата Ви разпознават това каква емоция провокира у Вас?
Случвало ми се е например, вървейки по улицата да чувам, че говорят за мен, а аз съм точно зад тях. Но те говорят за онова, което познават от ролите ми, а не за мен като личност. Хората имат нужда да харесват позитивен герой или персонаж, на когото симпатизират. Те вярват в това, независимо, че на екрана е измислен герой. Ако аз съм в ролята на този персонаж, положителната енергия е насочена към мен. Ако се запознаем и имат контакт с мен, вероятно е да имат друго впечатление... Или пък същото... Но като цяло ми е по-скоро приятно.
Кой прилича на Вас от двамата Ви най-популярни герои “от телевизора” – геят бизнесмен от Забранена любов или фотографът плейбой от Столичани в повече?
Никой от двамата не е мое копие, естествено. Разбира се, че по-близък ми е моят герой от сериала на бТВ Столичани в повече. От една страна, той е човек на изкуството, какъвто съм аз. От друга страна, той е бунтар, обича да експериментира със себе си и с живота, има своя кауза и тя е да бъде независим по всякакъв начин. Героят ми от Забранена любов няма нищо общо с мен. Макар че е интересен като персонаж.
Хората често са свикнали да смятат, че актьорите са много добри лъжци, манипулатори, които могат да извикват емоции у себе си, каквито са им необходими за дадена ситуация, да се разплачат, когато си поискат... Така ли е?
За всеки би трябвало да бъде ясно, че актьорската професия е „наужким“. Тоест ние се поставяме в обстоятелствата, изисквани от сценария и чрез инструмента си (тялото) актьорът трябва да изсвири цялата партитура, написана от автора. По този начин до зрителя достига енергията, която авторът е вложил. Това е магията – умението да пресъздадеш съкровената идея на автора и по този начин тя да бъде преведена на духовния, материален и вербален език, така че зрителят да я усети.
Кое е най-сполучливото Ви партньорство на сцената?
Всички. До едно.
Какво е първото нещо, което правите, когато се събудите сутрин?
Проверявам дали предишната вечер съм си съблякъл правилно.
Щастлив човек ли сте?
Щастието е рядък бисер, който се дава на всеки един от нас и наша отговорност и задължение е да го ценим. Така че, да, аз съм щастлив човек.
Какво значение имат парите за Вас?
Много често се замислям за това, че когато имаш пари, е хубаво да се отървеш от тях. Защото всяко имане на пари в повече те прави техен роб. Когато ги нямаш – винаги можеш да започнеш отначало, а началото като цяло е една добра идея.
Кое е най-голямото Ви прегрешение?
Лъжата.
Какво не можете да си простите?
Лъжата. Пак.
Кое е най-голямото Ви постижение?
Че станах на 33 години.
С какво печелите хората?
Хм, с какво ги печеля ли? Първата асоциация, която изникна в главата ми е, че сякаш съм застанал на едно от онези стрелбища, на които се стреля с пушка, за да спечелиш някакво мече.. Не, аз не печеля никого. Просто изразявам себе си, като автор, като творец, като същество и бих бил щастлив, ако се появят хора, които биха оценили това и то ги впечатли. Но това не е печалба.
Коя е най-голямата Ви загуба?
Напоследък осъзнавам, че губя младостта си.
За какво тъгувате?
Например, вчера се прибрах вкъщи и видях, че много от листата любимото ми цвете са увехнали и ми стана много тъжно.
Кое е непростимо?
Лъжата. Отново.
Коя е любимата ви дума?
Вдъхновение.
Когато се озовете пред Господ какво ще му кажете?
Здрасти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар