Руски режисьор предпочете Иван Юруков пред Деян Донков и не сбърка

Руски режисьор предпочете Иван Юруков пред Деян Донков и не сбърка

Лошият ловец възприема летящите в небето патици като живи, докато добрият ги „вижда” мъртви. Има подобна фраза в пиесата на Александър Вампилов „Лов на диви патици” и тя, приложена към главния герой Виктор Зилов, на пръв поглед твърдо го дефинира като лош ловец в тайгата, но отличен – в живота.

Арогантният и безотговорен млад мъж съзнателно причинява болка на ближните си, при това сякаш им отрича правото да чувстват болката; те пък го обвиняват, че няма сърце. Така ли е наистина, или както винаги под доловимата броня на дълбоката руска душа се крият неведоми бездни? Няма еднозначно решение на загадката в новия спектакъл на Народния театър, осъществен от известния Юрий Бутусов – главен режисьор на петербургския „Ленсовет” и двукратен носител на най-престижната руска театрална награда „Златна маска”.

В сложния и противоречив образ на Витя се себераздава Иван Юруков: това е поредна екстатична изява на актьора в руска драматургия след Дмитрий в „Бягащи странници” и Расколников от „Престъпление и наказание”. В началото на репетиционния период гостът постановчик негласно „върти” и наблюдава и Деян Донков, и Юруков във водещата роля, докато малко преди премиерата окончателно се спира на втория. С обяснението, че логиката на самото представление е пожелала него.

Зилов страда от онази неопределима екзистенциална тъга, която превръща и Героя на нашето време на Лермонтов в емблема на епоха без смислен идеал, ала по циферблата на Вампилов времето е друго: на прагматизъм и мним технически прогрес, изроден в празна бюрокрация (пиесата е от 1968 и ненапразно има тежка сценична карма). Витя на харизматичния Иван Юруков нехае за скучната си работа в провинциално конструкторско бюро, пиянства с приятели и се бие, заплесва се по всяка фуста и безогледно мами жените, пропуска погребението на баща си и егоистично флиртува с възможността да се самоубие.

Нищо не го интересува истински, никой не задържа възторга му за дълго освен лова – мечтаното бягство от делника. Душата му, бетонирана с цинизъм, жадува за нещо повече, което го кара саморазрушително да стърчи извън редицата.

Всъщност „Лов на диви патици” е обикновена житейска история за другарски запои, семейни скандали, изгубила давност любов, лесни изневери, отчуждение от корена. Класата на майстор като Бутусов се проявява в завидната му способност да не изпадне нито за миг в битовизъм, оставайки верен на носталгичната поетика на автора – с почти непрекъснатия музикален фон, ироничната условност на обстановката, пълна с алогични в този контекст джунджурии и съзнателно произведен кич, бутафорността на декора от картон, нелепите балетни рокли на героините.

Новият дом на Зилови, който компанията отива да полее, напомня с хаоса си театрален гардероб и зрителите се оказват попаднали на „репетиция на пиеса в пиесата”, за което не оставят никакво съмнение разпореждащите се на сцената преди началото и в паузите на действието реквизитори. В останалите роли блестят Николай Урумов, Теодора Духовникова, Александра Василева, Снежина Петрова, Ирмена Чичикова, Леонид Йовчев, Дарин Ангелов, Валери Йорданов.