“Творецът не бива да се ограничава в определен тип изкуство, а трябва да развива способност да изразява емоциите си. Не си поставям прегради”

По много неща Иван Юруков се доближава до своя герой Андрей Лютов от най-рейтинговия сериал “Столичани в повече” по Би Ти Ви. Той изпълнява една от главните роли в поредицата и напоследък логично се радва на повече внимание от хората, които понякога го спират на улицата за автограф или снимка. Животът му обаче не се е променил кой знае колко от снимките насам, понеже е погълнат от работата си – освен в “Столичаните” Юруков играе в 7-8 представления в Народния театър, а в малкото си свободно време пътува, рисува и прави късометражни филми.

Андрей от “Столичаните” вероятно ще се промени в следващите епизоди, тъй като в характера му е заложено да се развива.

Нищо чудно да стане и водеща фигура в действието. “Той е нетърпелив, често сменя желанията си, не се задържа на едно място, авантюристична натура е”, разказва актьорът.

Затова пък е най-обективният, понеже е чужд на средата, в която се завръща, далече е от всекидневните проблеми и свади на семейството си, обяснява Юруков.

Но по какво Иван най-много прилича на Андрей? Освен че харесва фотографията, младият актьор много обича пътешествията (Андрей е фотограф, установил се за постоянно в Австралия - бел.авт.). Когато почивката му се съчетае с тази на приятелите му, пътува в компания, но често се случва да странства и сам. В паузата между снимките на първи и втори сезон навестил приятели на морето. Запален е и по планинския туризъм. Роден е в Сандански и му харесва да остава в семейна къща близо до Мелник, в село Черешница. В чужбина също е обикалял насам–натам: “Понякога тръгвам без цел и причина с кола из Европа.” Засега не е стигал чак до Австралия, но е ходил в Канада и САЩ.

Често се отбива до Франция. Преди няколко години, докато пътува из Нормандия, се озовава късно вечерта в градчето Байо, близо до мястото, където през Втората световна война дебаркират съюзниците. Няма къде да отседне.

“Помолихме едни хора да ни упътят къде да пренощуваме, а те ни поканиха да останем в къщата им. Организираха вечеря специално за нас на двора, под едно дърво. Бяха много добре настроени и в крайна сметка останахме три дни у тях. Впоследствие се оказа, че домакинът ни е прапрапраправнук на д-р Гилотен. Показаха ни документи, които удостоверяваха родствената връзка с човека, дал името си на гилотината. Даже ни почерпиха със 100-годишен калвадос (ябълкова ракия - бел.авт.) от сватбата на някоя прабаба”, разказва Иван.

За разлика от Андрей, Юруков никога не е попадал в ситуацията да се влюби в неподходящата жена, така както героят му се влюбва в Мария, дъщерята на омразните съседи. Но пък е готов на какви ли не щуротии за жената, по която се е увлякъл. Докато служи войник в Плевен, пропътува огромно разстояние, за да види едно момиче за час и да се върне обратно в поделението, преди да са го спипали. “От казармата в Плевен трябваше да стигна до морето, след това да взема влак до София, за да замина за Благоевград с друг влак, оттам на автостоп да отида високо в планината в едно село, където тя беше с родителите си, да се видим точно за един час и после обратно през София за Плевен, за да бъда навреме в армията, без да ме накажат. Това в рамките на 24 часа”, описва едно от любовните си приключения актьорът. Той обаче не би отнел жената на друг мъж. Е, освен ако не го сполети толкова силна любов, че да не е способен да се бори срещу чувствата си. Всъщност гледа да избягва подобни ситуации.

Въпреки че го определят като един от секссимволите на новото поколение актьори от родния екран, Иван Юруков не се възприема в подобна роля.“Поласкан съм, че попадам в този списък на “избраните”. Но някой да бъде определян като секссимвол с мисълта да се продава даден продукт по-успешно, ми се струва евтино”, коментира звездата.

Щастлив е, когато играе в театъра, защото обича да се потапя в богатите душевни светове на героите си. Ако някой ден му се падне да влезе в кожата на характерен злодей или на лошото момче, би искал да изкара наяве черната и бялата му страна, защото най-интересните персонажи за него са безспорно комплексни личности. “Първо ще трябва да го заобичам, за да мога по-добре да навляза в неговия свят”, казва актьорът. Героят му Дмитрий в “Бягащи странници” от Алексей Казанчев е точно такъв – изтъкан от вътрешни противоречия и терзания.

Според Иван театърът носи само красота. Не би изиграл нещо откровено грозно. “Сега има хора, които стигат до какви ли не извращения на сцената, до себелинчуване. Това не ме интересува.” Едно от най-големите предизвикателства за него досега е ролята на Родион Разколников в “Престъпление и наказание” на Достоевски. Смята, че чувството за съвест е най-голямото наказание за съгрешилия. Големият руски прозаик го следва и по време на приемния изпит в академията – пред комисията младежът пресъздава част от монолога на парадоксалиста от “Записки от подземието”. С него влиза от раз. Веднага след дипломирането си през 2004 г. се присъединява към щатната трупа на Народния театър. В момента играе в представления като “Балът на крадците”, “Мизантроп”, “Идеалният мъж”, “Престъпление и наказание”, “Полет над кукувиче гнездо” и др.

Провокира го и образът на хомосексуалист в сериала “Забранена любов”. Към него подхожда не като към гей с характерните му жестове, а просто като човек, влюбен в друг човек.

“В случая просто беше мъж. Опитах се да стигна до човека независимо от пола. Оттам нататък всичко тръгна от само себе си”, разказва 32-годишният актьор. Досега не му се е случвало да изиграе женска роля, а би му се искало.

Преди да се отдаде на актьорската професия, Иван има намерение да става художник. По това време живее в Благоевград, където учи едновременно за художник и актьор.

Желанието да играе все пак надделява. Приемат го в НАТФИЗ година по-късно в класа на проф. Стефан Данаилов. Днес продължава да рисува за удоволствие, лятно време посещавапленери. Това е начин да се откъсне временно от постоянната си среда.

Напоследък е привлечен от идеята да бъде от другата страна на камерата. Снима късометражни филми, някои от които вече са спечелили награди. Изявата като режисьор му помага да разбере по-добре актьорската си професия и да се усъвършенства в нея.

От време на време пише свои размисли, пробва се и с поезия. Но писането е повече за него самия. “Творецът не бива да се ограничава в определен тип изкуство, а трябва да развива способност да изразява емоциите си. Не си поставям прегради”, обяснява Иван Юруков.

Често казва, че е объркан. За него това е положително усещане. Никак не му допада да се отдава на рутината. “Гледам да дерайлирам, да отида в неизвестното, където ми е по-интересно. Извън релсите няма суета и човек може да срещне себе си.”

ЦВЕТА АТАНАСОВА