Иван Юруков - актьорът фотограф

Любимият модел на звездата от "Столичани в повече" е колежката му Вили Марковска

Вчера мъжът, който всяка сряда изкусява жените от малкия екран с ролята си в "Столичани в повече" празнува рожден ден. Иван Юруков прекара 33-ят си празник основно във фото архива си. Имаше за цел да намери най-добрите си фотографии, които "Стандарт" да публикува. Да, точно така! Не само героят му Андрей от сериала прекарва времето си зад обектива. Фотографията се е превърнала във завладяващо хоби и на звездата от Народния театър и всяка свободна минута той е с апарата си "Канон". Сам за себе си казва: "Аз съм любител, докопал се до професионална техника", и се усмихва чаровно, но свенливо. Както и в рисуването, което също отнема от свободното му време, той е самоук. Въпреки това е ужасно критичен към себе си. Дори безупречните му фотографии са подложени на залпове от упреци от собствената му уста. Обича да изразява себе си по всевъзможни начини - снима филми, играе роли в театъра и телевизията, прави снимки, рисува, свири с приятели в безименна банда, вае скулптури от пясък, докато е на море. Почти нищо от творенията си обаче не запазва. Обича да подарява. Особено картините. Странен характер - вещите не са му цел. Неговата задача е да помогне на таланта, който се крие в него да излезе на бял свят. След това физическото му измерение като че ли става ненужно за Юруков. Често подарява на любими хора, на роднини и приятели и дори на не толкова близки, които харесат творенията му. За себе си е оставил само една картина. И това е. Стига му мисълта, че в главата си има още много, които още не са излезли на бял свят. Как е започнал с фотографията, кога е хванал четката и какво заема свободното му време, Андрей Лютов от "Столичани в повече" разказа пред "Стандарт".

- Кога се запали по фотографията?

- Отдавна проявявам интерес, който се засили наскоро. Всъщност, когато започнах да снимам "Столичани в повече", където героят ми Андрей е фотограф. Аз съм и художник, интересувам се и от композиция, светлина, перспектива.

- С какво снимаш?

- С Cannon D5 Mark II.

- Ти реално снимаш ли по време на сериала?

- Да, когато хората ме виждат, че натискам спусъка в сериала, аз наистина правя снимка. Дори част от тези фотографии вече са използвани, като например снимките, които аз като Андрей направих, докато героят на Любо Нейков - кметът Чеканов, получаваше подкуп.

- Започнал си да си купуваш и професионална литература. Може ли фотографията да стане нещо повече от хоби за теб?

- Тези книжки са по-скоро теория за светлината. Уча се от тях как се прави осветление на голям терен, отразяване на светлина, колонна сянка.

- Кога намираш време да снимаш?

- Наскоро например Сава Протич, който завършва операторско майсторство, ме повика да му помагам като режисьор, за да си направи дипломната работа. Условието беше да се заснеме в студио. Аз трябваше да се занимавам с актьорите. Но започнах да помагам и с подреждането на осветлението. Превърнахме едно голямо пространство в помещение на замък, като закрихме двата прозореца на студиото с черен плат и оставихме само малки процепи в горния край. Сложихме над тях два прожектора, които сочат под ъгъл надолу. Пуснахме малко дим и се получи лъч, който се процежда в тъмнината. Ето така трупам опит. Не отказвам на колеги никога.

- Ти си и художник?

- Самоук съм. Например миналото лято нарисувах една икона на св. Петка. Бях в Югозападен Пирин, село Черешница. Там има параклис на св. Петка. Говори се, че едно време местните не са могли да запазят живи деца, всички са измирали. На някого се присънило, че някъде в местността трябва да изрови скрита икона и да построи параклис, където всеки ден да се пали кандило. Направили всичко това и намерили иконата. До ден днешен там палят кандилото два пъти на ден. Обичам да ходя там, защото всичко се е запазило, много е диво и е далеч от всичко. Дядо ми има вила там. Той живее сам и аз ходя при него.

- Откога си с четка в ръце?

- От малък. Рисувахме заедно с художника Стоян Божкилов от Сандански. Работили сме върху интериори на заведения, дискотеки, правили сме дърворезби. В Благоевград се учех да рисувам, като всеки ден ходих по парковете с молив или въглен. Един път зад гърба ми се приближи човек и каза: "Много хубаво. Браво!" Покани ме да ми покаже своите творби. Тръгнах с него и ме заведе в ателието си: "Аз рисувам икони и изкарвам пари от това. Искаш ли да ми помагаш?", попита ме. Аз се съгласих веднага. Започнах да му помагам и да рисувам, да нанасям боята, а той после да минава с фината четка. Помолих го да взема и моя приятел Стоян и той се съгласи. Така станахме св. св. Стоян и Иван Иконописци. Някои пъти, преди да сложим белия грунд за основа на дървото, с молив се изписвахме така, след което го намазвахме отгоре, така че да не се вижда.

- Снимал ли си колегите си? Кой ти е любимият модел?

- Да. По време на "Столичани в повече" ги снимам с личния ми апарат, който си нося постоянно. Най-обичам да снимам Вили Марковска, защото с нея се получават хубави неща. Тя се поддава, другите повече се крият и не искат да ги снимам.

- Все пак играете влюбени в сериала.

- Да, именно.

- Да не сте и в живота?

- Ммм, не.

- Фотографията или изобразителното изкуство?

- Не мога да кажа кое от двете. Преди всичко аз съм артист. Моята роля е да помагам на това, което иска да излезе от мен - независимо дали ще дялам камък, ще снимам, ще изричам думи на сцената, ще рисувам.

- Теб кой те снима?

- Никой, аз не обичам да се снимам.

Иваничка Тодорова