Ралица Ковачева - Бежан "Полунощ"

режисьор и сценарист: Иван Юруков

Иван Юруков в "Търси се"

Иван Юруков в "Търси се" by SHEMET

Звездата от хитовия сериал „Столичани в повече” – Иван Юруков, ще бъде специален гост в следващото издание на токшоуто „Търси се…“ тази неделя, 23 септември, от 11:00 часа по bTV.

Звездата от хитовия сериал „Столичани в повече” – Иван Юруков, ще бъде специален гост в следващото издание на токшоуто „Търси се…“ тази неделя, 23 септември, от 11:00 часа по bTV.

Първата изненада за него ще бъде „голямата му любов“ във филма – актрисата Виолета Марковска. „Двамата си приличаме по това, че ревностно пазим личния си живот от медиите и на снимачната площадка предпочитаме единствено да работим, а не да обсъждаме лични неща “, казва Вили. Тя ще провокира своя екранен партньор да покаже пред зрителите таланта си на поет.

Актьорът ще се срещне и с любимия си преподавател от НАТФИЗ – проф. Илия Илиев. Той ще разкрие, че Иван е „изключително чувствително момче, но като актьор може да поеме големи роли и да им се отдаде на сцената. Като „свой астрален близнак“ пък ще го определи режисьорката Аглика дьо Лайе. „ Иван умее да си поставя предизвикателства. Неизвестното изобщо не го плаши, дори напротив – примамва го.”

За първи път Иван ще разкрие подробности около своето семейство. Той ще разкаже за един любопитен момент, свързан с претърпяна от брат му катастрофа. „С брат ми сме изключително близки. В деня на катастрофата аз бях завършил иконата на Св. Петка и той дойде да я види. Ударът беше жесток, а той излезе невредим. Тя го е закриляла“, ще си спомни актьорът.

Предизвикателство да се ожени ще получи актьорът от своя колега и близък приятел Стоян Младенов. Мисли ли Иван вече за задомяване и влюбвал ли се е до безпаметност, зрителите ще разберат в неделя от 11:00 часа в „Търси се…” по bTV.

Последната изненада за него ще бъде един от големите български актьори, когото той нарича „свой баща“ – актьорът от „Седем часа разлика” Юрий Ангелов. Той ще се включи на живо по телефона от морското селце Фазаново, където живее. „Още в мига, в който го видях, го почувствах много близък и сега той ми е като син“, ще признае големият актьор.

Иван Юруков в лятна ловешка премиера по Галсеран

Актьорите Иван Юруков, Надя Стефанова, Цвятко Стоилов и Ивайло Спасимиров
Нашумелият с участието си в "Столичани в повече" актьор Иван Юруков участва в постановката на Драматичен театър - Ловеч, "Методът Грьонхолм" на Жорди Галсеран. Премиерата на спектакъла е на 8 август. Макар че Иван Юруков е един от заетите актьори в тв-продукции и на сцената на Народния театър, възможността да репетира в Ловеч през лятото му допаднала. Освен това харесал текста, който е на съвременен каталунски драматург и сценарист, един от най-поставяните автори в Европа. "В рамките на час и 40 минути зрителите ще изпитат невероятно удоволствие да съпреживеят игра, в която те ще бъдат основен участник", каза за спектакъла режисьорът Васил Василев. Освен Иван Юруков, който играе кандидат за работа за висш мениджърски пост, участват още Цвятко Стоилов, Ивайло Спасимиров и Надя Стефанова.Всички те отиват на интервю за работа и изборът се случва пред зрителите. Сценографията е на Надя Василева. В декора са използвани скулптури на ловешкия художник Спас Дочев. Пиесата е поставяна в столицата в Малък градски театър зад канала под наименованието "Шведска защита".

Арт Мултимедиен Фестивал "Докоснати от Древността" Казанлък 2012

ILLUSION by Ivan Yurukov by avivavivi

Доверчиво се опирам на собственото си рамо

"Животът днес" брой 2Личности

С актьора Иван Юруков разговаря Ирина Гигова
Отдавна изгрял на сцената на Народния театър с противоречиви и многопластови роли от руската драматургия като Разколников от „Престъпление и наказание” на Достоевски и Дмитрий от „Бягащи странници” на Алексей Казанцев (и не само), актьорът Иван Юруков получи поредна номинация за изгряваща звезда на сезона от Фондация „Аскеер”. Рекордна в историята на наградите – трета на брой. „Пак ли не можах да изгрея?!”, пошегува се екранният фотограф Андрей Лютов от тв сериала „Столичани в повече” при вестта в коя категория е включен. В момента той има основание да се стреми към много повече: след куп впечатляващи изяви в академичната трупа наскоро трябваше в последния момент да заеме мястото на колегата си Деян Донков и за броени дни да изгради още един сложен образ: на бунтаря без кауза Зилов от „Лов на диви патици” на Александър Вампилов. Този спектакъл запрати експерти и зрители в двете абсолютни крайности в оценките си за него, но не остави никого безразличен. Героят на Юруков е шеметен и себеразрушителен: пиянства до изнемога, налита на бой, безобразно мами жените, причинява болка на близките си, но душата му гладува за нещо различно. Актьорът тук е стихия. Не се разказва – просто трябва да го видите. И да го преживеете.
- Иване, как се подготви за последната си роля в театъра при създалите се екстрени обстоятелства?
- Около всички представления се появява такъв момент – инфарктен. Което не означава, че нещата не вървят добре, напротив. Пиесата изискваше да се измине определен път, да се „намести”, за да се получи онова, което публиката накрая вижда. Ние, актьорите, бяхме в дълъг процес на експериментална подготовка, всеки мина през всяка една роля. Последната седмица беше много интензивна: за 7 дни почти денонощно на сцената, при особена концентрация от страна на целия екип, от привидно безформените парчета живот се създаде пълнокръвен спектакъл. Естествено, той има нужда от срещи с публиката, за да се доразвие, но може би принципът на самото представление е да бъде без тенденция за някаква завършеност, да има още и още, и още накъде да отива.

- Кога разбра окончателно, че трябва ти да влезеш в главната роля?
- Случи се точно 7 или 8 дни преди премиерата: тогава това стана ясно на всички ни и трябваше да се действа бързо със съответните рискове – защото как пиеса с такъв мащаб може да се вдигне на крака за толкова кратко време?! Хубаво е, че ние имахме натрупвания отпреди в лабораторната работа и разговорите с режисьора Юрий Бутусов, което ни подготви да бъдем адекватни в импровизациите после. Иначе такава сериозна роля се готви средно за два и половина - три месеца, нещо такова...

- Битуват различни версии за подмяната на първия избраник на режисьора – Деян Донков, с теб. Каква е истината: имаше ли сърдити, изгонени, напуснали, затръшнали вратата?...
- Пак казвам – това е процес: работа в „кухнята”, където могат да станат всякакви рокади, свързани с поставяната пиеса. Просто така се случи. Причини – много, разсъждения – много, не съветвам никого да рови повече. Няма интрига, няма нищо враждебно и недоизказано между нас с Деян. Ако имаше подобно нещо, негативизмът щеше да се усети.

- Опита ли се да продължиш в образа онова, което беше градил Деян, или искаше да се оттласнеш от него?
- Да продължа неговата линия нямаше как да стане. Аз и Деян сме много различни. Аз не усещам нещата по начина, по който той би ги „повел”, и обратното. Как да кажа – не е същата партитура... Дори колегите с мен се чувстват на сцената по друг начин в сравнение с този, по който се чувстват с Деян.

- Те твърдят, че си в страхотна актьорска форма. Това си проличава още в първия миг, когато изпълзиш по корем на сцената с акордеон на гръб и с разкървавено лице. Какво всъщност означава страхотната форма: че когато играеш, се докосваш до Бога, или че обмяната на флуиди с публиката е по-интензивна?
- Разбира се, има обмен на флуиди – неизбежно е, но не мога да кажа, че всичко е заради публиката. Аз самият имах нужда от подобен тип избухване – мое лично. Чувствах вътрешно неудовлетворение и усещах, че ми трябва някаква правилна директория, за да излея целия поток от енергия и мисли, които съм натрупал напоследък. Струва ми се, че Зилов има много общо с мен. Да, да, много общо...

- По-точно? Какъв е тук твоят личен казус?
- Може би пред всеки човек на тази възраст – 30-33-35 години, стои въпросът за смисъла на личното съществуване, за морала – кое е ценно и кое не, за опита за бягство от рутината на живота, в която сме се вкарали поради една или друга причина. И тази невъзможност да се излезе от подобно състояние, този личен бунт, който обикновено се притъпява под привидно щастие... А героят смело отива до крайност в своето умопомрачение, в своя, така да се каже, душевен делириум, защото пиесата в никакъв случай не разказва за битови алкохолни свади. Зилов дори стига до издевателство над най-близките си, до самоунижение и гавра със самия себе си и завлича всички околни към онова дъно, към което някак си се е целеустремил...

- Ти ли даваш повече от себе си на героя, или той катализира нещо в теб?
- Мисля, че той катализира много неща в мен. Просто аз не му се противопоставях. Настроих сетивата си да го разбера, да опитам да се докосна до това, което го измъчва. Усещах смелостта му да „изтърбуши” сам себе си. И сега страхът е много по-далече от мен. Страхът от всичко. Страхът от смъртта, ако щеш...

- Защо персонаж без нито едно положително качество е толкова симпатичен? Едва ли само заради твоята изключителна харизма...
- Този човек е търсещ. Навярно смелостта да обича докрай и да разрушава докрай – огромната амплитуда на чувствата, го прави толкова жив, истински, жадуващ и жадуван. Тази дързост привлича. Кротуването не предизвиква към себе си симпатия. Кротуването е ясно – там е спокойно, тихо, няма безобразия и скандали.
 
- Срещат ли се все още толкова крайни личности в тривиалния ни живот?
- Всеки понякога се събужда нощем и усеща вътрешен дисбаланс, вътрешен бунт. Някои радикално решават проблема с подобни крайности, други се „хващат” за нещо стабилно и сигурно, преглъщат и продължават напред, докато просто им мине. Заравят томахавката срещу себе си и сключват примирие: „Аз повече няма да те притеснявам,  но ти ще кротуваш”. – „Съгласен съм да кротувам, стига да не ме притесняваш.” Обратният вариант е: „Ще се бием, ще водим тази вътрешна борба и ще се опитаме да разберем смисъла”.

- Ти как решаваш въпроса, когато се събудиш нощем, раздиран от съмнения?
- Хм, точно това си мислех. Явно ми се падна роля, подходяща в този момент за мен самия, за да вляза в такава среда на сцената, че да проверя възможните реакции, без да се налага да го правя в реалния живот и да наранявам хора. Макар че аз наранявам хората около себе си, наистина. И съм чувал почти същите обвинения като в пиесата: че съм безсърдечен, че нямам капка съвест, че предизвиквам само... така де... И от жени, и от приятели. Но, как да кажа: ние, хората, не си принадлежим. Виждаш другия, оглеждаш се в него, опитваш се да не му пречиш и да уважаваш неговия свят, защото неговият център не е твоят и твоят не е неговият – това са различни светове. А хората искат да се вкопчат един в друг, да се обсебват, да се изяждат, да се убиват от любов... не знам... В същото време аз браня вътрешната си независимост и опитвам да изясня сам за себе си кой съм, какво искам, готов ли съм вече да поема отговорност и за друг човек и т.н. Всичко е много оплетено...

- Ако трябва тук и сега да определиш себе си с няколко думи, кой ще си ти? Докъде си стигнал в диалога с вътрешното си Аз?
- Аз отдавна се стремя към близък контакт със себе си. Имам чувството, че абсолютно съм се опрял на своето собствено рамо и съм в някакво доверие с него...

- Смяташ ли, че хората те разбират – теб и твоя духовен брат Зилов?
- Беше на поклона след представление, когато видях, че на един от първите редове седяха мъж и жена на около 45 години и мъжът плачеше. Помислих си: „Разпозна ли се сега, видя ли какво е?!”. Може би това е идеята на спектакъла: да разтърси публиката. За щастие има зрители с все още отворени сетива. Дори онези, които го наричат безобразие, си признават, че с дни не престават да мислят за него. Добре е, че са останали и такива хора, защото повечето напоследък се забавляват със семейни комедии, които лесно се смилат, даже им се поднасят смлени. И изведнъж, като се появи нещо толкова брутално, те просто затварят защитния клапан и не приемат поезията на спектакъла.

- Влюбен ли си в момента? Актьор, който влага толкова сърце в играта, не може да не е влюбен...
- Ще отговоря така: когато Орфей слязъл в подземното царство да изведе Евридика, боговете му поставили условие да не се обръща назад, защото, ако го направи, тя ще изчезне. Но той не издържал и се обърнал. Какво означава това? Влюбен ли е бил в нея, хм... Той трябва да върви напред с тоталното доверие, че тя го следва. В мига, в който се усъмни и се обърне, губи. Тоест той има само една алтернатива – да вярва. Никога не се знае дали това отзад съществува, или го няма. Трябва да се върви напред и да се вярва...

ЛОВ НА ДИВИ ПАТИЦИ в Народния театър DUCK HUNTING

Иван Юруков в "Преди обед"

MISSING THE TRAIN a short film with Ivan Yurukov

Руски режисьор предпочете Иван Юруков пред Деян Донков и не сбърка

Руски режисьор предпочете Иван Юруков пред Деян Донков и не сбърка

Лошият ловец възприема летящите в небето патици като живи, докато добрият ги „вижда” мъртви. Има подобна фраза в пиесата на Александър Вампилов „Лов на диви патици” и тя, приложена към главния герой Виктор Зилов, на пръв поглед твърдо го дефинира като лош ловец в тайгата, но отличен – в живота.

Арогантният и безотговорен млад мъж съзнателно причинява болка на ближните си, при това сякаш им отрича правото да чувстват болката; те пък го обвиняват, че няма сърце. Така ли е наистина, или както винаги под доловимата броня на дълбоката руска душа се крият неведоми бездни? Няма еднозначно решение на загадката в новия спектакъл на Народния театър, осъществен от известния Юрий Бутусов – главен режисьор на петербургския „Ленсовет” и двукратен носител на най-престижната руска театрална награда „Златна маска”.

В сложния и противоречив образ на Витя се себераздава Иван Юруков: това е поредна екстатична изява на актьора в руска драматургия след Дмитрий в „Бягащи странници” и Расколников от „Престъпление и наказание”. В началото на репетиционния период гостът постановчик негласно „върти” и наблюдава и Деян Донков, и Юруков във водещата роля, докато малко преди премиерата окончателно се спира на втория. С обяснението, че логиката на самото представление е пожелала него.

Зилов страда от онази неопределима екзистенциална тъга, която превръща и Героя на нашето време на Лермонтов в емблема на епоха без смислен идеал, ала по циферблата на Вампилов времето е друго: на прагматизъм и мним технически прогрес, изроден в празна бюрокрация (пиесата е от 1968 и ненапразно има тежка сценична карма). Витя на харизматичния Иван Юруков нехае за скучната си работа в провинциално конструкторско бюро, пиянства с приятели и се бие, заплесва се по всяка фуста и безогледно мами жените, пропуска погребението на баща си и егоистично флиртува с възможността да се самоубие.

Нищо не го интересува истински, никой не задържа възторга му за дълго освен лова – мечтаното бягство от делника. Душата му, бетонирана с цинизъм, жадува за нещо повече, което го кара саморазрушително да стърчи извън редицата.

Всъщност „Лов на диви патици” е обикновена житейска история за другарски запои, семейни скандали, изгубила давност любов, лесни изневери, отчуждение от корена. Класата на майстор като Бутусов се проявява в завидната му способност да не изпадне нито за миг в битовизъм, оставайки верен на носталгичната поетика на автора – с почти непрекъснатия музикален фон, ироничната условност на обстановката, пълна с алогични в този контекст джунджурии и съзнателно произведен кич, бутафорността на декора от картон, нелепите балетни рокли на героините.

Новият дом на Зилови, който компанията отива да полее, напомня с хаоса си театрален гардероб и зрителите се оказват попаднали на „репетиция на пиеса в пиесата”, за което не оставят никакво съмнение разпореждащите се на сцената преди началото и в паузите на действието реквизитори. В останалите роли блестят Николай Урумов, Теодора Духовникова, Александра Василева, Снежина Петрова, Ирмена Чичикова, Леонид Йовчев, Дарин Ангелов, Валери Йорданов.

"Столичаните" Иван Юруков и Вили Марковска :)

На 14-ти януари 2012, Романено проджект представи своето първо видео "Вакер" към първия си албум. Сценарист и режисьор Иван Юруков

Влюбен съм в професията си - интервю

Елегантен, остроумен и мечтател, почти като герой от пиеса на Оскар Уайлд – това е актьорът Иван Юруков. Повечето го познават като романтичния авантюрист Андрей Лютов от „Столичани в повече”. Но с ролята си на Разколников в “Престъпление и наказание” той отдавна е превзел сърцата и умовете и на изкушените от театъра. За любителите на статистиката е роден на 27 май 1978 г. Завършил е НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Сред знаковите му роли в Народния театър са Сганарел в „Лекар по неволя”, Дмитрий в „Бягащи странници”, Алцест в „Мизантроп”, Уорън в “Полет над кукувиче гнездо”. Въпреки успехите си на телевизионния екран Иван Юруков твърди, че никога няма да си тръгне от театъра, и не може да не му повярваш, като видиш блясъка в очите му. В свободното си време рисува, снима, пътува и подрънква в самодейна банда.

Андрей
Постепенно, но интригуващо се развиват нещата между него и Мария, между него и родителите на Мария, както и вътре в семейството

Варна
Това лято ми направи впечатление на един доста самозаявил се и разцъфнал на културно ниво град

- Имаш ли някакви специални спомени, свързани с Варна?
- Варна винаги я свързвам с фестивала “Златната роза” и с театрални представления. Но това лято ми направи впечатление на един доста самозаявил се и разцъфнал на културно ниво град. Много приятно място и хората са позитивни.

- Вече започна вторият сезон на “Столичани в повече”. Да очакваме ли някаква радикална промяна в твоя герой в предстоящите епизоди?
- Както вече се видя от първите серии, Андрей е взел решението да се върне в Извор и да се опита да заживее със семейството си и близо до Мария. Не мисля, че нещо радикално ще предприеме героят ми, по-скоро ще рефлектира на ситуациите, в които ще попада в бъдеще, и на изненадите, които ще му предложи сценарият. Като цяло ще бъде интересно. Не мога да кажа, че ще се случи нещо, което да е с големи обрати и очаквания. Постепенно, но интригуващо се развиват нещата между него и Мария, между него и родителите на Мария, както и вътре в семейството.

- Даваш ли някакви идеи на сценаристите?
- Разговаряме със сценаристите, предлагаме някакви неща, някои от тях се одобряват, други не. Но като цяло те следват една предварително набелязана фабула, около която могат да се случат някакви малки изменения, но тя трябва да се върви последователно. Тяхната задача е много сложна, тъй като те проследяват няколко линии, които същевременно трябва да бъдат любопитни и да се преплитат по интересен начин.

- Снимал си доста късометражни ленти. Имаш ли амбицията да режисираш игрален филм?
- Опитвали сме с приятели да правим късометражни истории, които са ставали нелоши. Независимо дали е пред камера или зад камера, удоволствието е едно и също. Един игрален филм изисква голямо отдаване, страхотна подготовка, работа с екип, изобщо голяма отговорност. Но може би един ден, ако се роди хубава идея, която си заслужава, тя ще намери своя начин да се прояви и аз ще се опитам да не й преча.

- В последно време много се шуми около възраждането на българското кино...
- Да, гледам нови филми и мисля, че има страхотни попадения. Не мога да говоря за възраждане, защото това изкуство е живо. То не стои в някаква рамка, а си намира своите възходи. Според мен новите хора и генерации имат какво да кажат. Хората са натрупали страшно много емоции в последните години и това избива в различни форми. Фаворит ми е Камен Калев с неговия “Източни пиеси”, малко по-назад се сещам за “Обърната елха”, “Подслон” на Драго Шолев също е много добър филм.

- Казвал си много пъти, че никога няма да зарежеш театъра, още ли мислиш така?
- Разбира се. Аз с това се занимавам вече 12 години, като включвам и академията. Аз съм влюбен в своята професия. Театърът изгражда актьора. В театъра може да изпробваш всичко, свързано с емоции на сцена, среща с публика, партньорство, търсене на различни емоционални състояния на персонажа. Сцената е лаборатория, където по време на репетиции можеш да достигаш и до изненадващи за теб самия неща.

- С кои театрални режисьори би искал да работиш?
- Много ми е любопитно да поставям с Морфов. Приятно ми е да работя с него, харесва ми как достига до нещата, как изследва, как развива идеите си, обединявайки много неща. Бих се радвал следващото нещо, което започна да репетирам, да бъде с него.

- Лесно ли се доверяваш на режисьорите?
- Аз като цяло лесно се доверявам още от прочита на самата пиеса, от нагласата, че ще играя в нея. По такъв начин си настройвам сетивата, за да тръгна максимално позитивно. Ако има недоверие, по-добре не се захващай.

- Успя ли да си починеш това лято?
- Като казвам, че съм ходил да почивам, не означава, че съм ходил да се пека на морето. Аз си почивам по различни начини, пътувам на разни места, съчетавам работата с почивката. Снимах се в един документален филм на Адела Пеева, който ще излезе догодина. Занимавах се с моите неща, които аз харесвам. За мен това е почивка. Щом правя това, което харесвам, не ми действа натоварващо.

- Какво ти дават рисуването и фотографията – не са ли много самотни занимания за един актьор?
- Самотно е заниманието, защото човек има нужда от уединение и спокойствие за такъв тип работа. В никакъв случай не мога да кажа, че това, че е самотно, е нещо неприятно. Специално за мен това уединение ми действа разтоварващо и зареждащо. Различен тип емоция е, нямам амбиция да правя някакви шедьоври, то е за удоволствие. Време, в което съм сам за себе си, време, през което мога да се отърся от всичко и да събера мислите си.

- В Youtube има клипове, където свириш в банда, занимаваш ли се още с това?
- С приятели съвсем непретенциозно се събираме и си доставяме удоволствие. Харесвам новата музика, понякога се връщам към по-стари неща, зависи от настроението – понякога слушам класическа музика, понякога хаус. Не мога да кажа, че съм се фокусирал върху някакъв определен жанр. “Кюър” и “Нова генерация” са групи, които много ме вдъхновяват, даже мисля, че са ме оформили като личност в тийнейджърските години. Но сега има и ново поколение банди като “Archive“. Страхотна смесица между „Пинк флойд“ и „Нирвана“. В тях има някаква наивна агресия, съчетана с мъдрост и поетичност.

интервю: Зорница Кънчева

Столичани в повече - зад кадър

Иван Юруков в Нека говорят" с Росен Петров

Победихме турските сериали с български - интервю

Със сигурност познавате Иван Юруков. Най-вече като един от главните герои в най-гледания телевизионен сериал в страната в момента – Столичани в повече.

Той завършва НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. От 2005 г. е в трупата на Народния театър. В момента играе в постановките Престъпление и наказание, Балът на крадците, Идеалният мъж, Осъдени души, Мизантроп, Полет над кукувиче гнездо и Слуга на двама господари.

Две години подред Иван Юруков получава номинации Аскеер в категорията изгряваща звезда за ролите на Сганарел в Лекар по неволя на Молиер с режисьор Мариус Куркински и Дмитрий в Бягащи странници на Казанцев с режисьор Николай Ламбрев-Михайловски.
През 2008 г. получава награда от Министерството на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура. В киното има главна роля в комедийната антиутопия Леден сън на Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI Uno, също и в телевизионния Самотни сърца на дебютанта Валентин Гошев. Участва в Ако някой те обича реж. Киран Коларов, в нашумелия Аве на Константин Бонев. През 2010 г. се снима в документалния филм Кметът на режисьора Адела Пеева, посветен на легендарния софийски градоначалник Иван Иванов.

Късометражният филм Лора, на който е режисьор и оператор, печели феста Синемаспорт през 2007. Същата година с късометражния филм Луизет Юруков печели две награди на фестивала В главните роли: Детето. В новия български сериал на bTV Столичани в повече играе главна роля - на Андрей Лютов.
За какво си говорихме след купищата телефонни обаждания, проведени между снимките на сериала и представлението в Народния театър, ще разберете от следващото интервю.

Господин Юруков, актьорската професия изисква самодисциплина, концентрация и отдаденост. Как успявате да съчетавате ангажиментите си в сериала, киното и театъра?

Човек си разпределя енергията така, че да може да се справя. По отношение на самодисциплината - и театърът, и киното я изискват, така че нещата са взаимно свързани и се допълват. Театърът изгражда актьора и благодарение на този му опит той може да се развива в една друга реалност, каквато пък му е предоставена от киното.

Тоест според Вас основополагащ е театърът?

Определено театърът поставя основите на професията, а кое ти се отдава по-лесно е отделен въпрос. Киното и театърът са различни неща и всяко от тях поставя различни предизвикателства, но като цяло в театъра има повече провокация. Всяка вечер в театъра идва различна публика с непредвидима реакция, пред която ти си изправен; всяко представление е уникално, нищо че се повтаря всеки път. За мен в театъра има изненада, има живот. Докато в киното целия процес е много по-съсредоточен, всичко се заключава в повторение на дубли и когато се получи търсения ефект, просто се запечатва и не може да бъде променено.

Телевизионните зрители замениха ли турските сериали с български?

Определено да! Мисля, че успяхме да се наложим над турската конкуренция. И много се радвам за това. Аз съм сигурен, че зрителите гледат не само сериали, но и новите български филми по кината. В последно време се появиха много добри, дори такива, които не са субсидирани от държавата. Беше дадено поле за изява и на много млади автори. И хората, от които зависи това да бъдат показани тези млади автори трябва да обърнат внимание и да бъдат по-толерантни. България се променя, има съвсем ново мислене, младите хора мислят по различен начин – има такива, които са живели в чужбина, такива, които са натрупали по различен начин опита си, които имат какво да кажат – така че трябва да бъде толериран този процес и да им бъде дадена възможност да се изявят.

Когато хората по улицата Ви разпознават това каква емоция провокира у Вас?

Случвало ми се е например, вървейки по улицата да чувам, че говорят за мен, а аз съм точно зад тях. Но те говорят за онова, което познават от ролите ми, а не за мен като личност. Хората имат нужда да харесват позитивен герой или персонаж, на когото симпатизират. Те вярват в това, независимо, че на екрана е измислен герой. Ако аз съм в ролята на този персонаж, положителната енергия е насочена към мен. Ако се запознаем и имат контакт с мен, вероятно е да имат друго впечатление... Или пък същото... Но като цяло ми е по-скоро приятно.

Кой прилича на Вас от двамата Ви най-популярни герои “от телевизора” – геят бизнесмен от Забранена любов или фотографът плейбой от Столичани в повече?

Никой от двамата не е мое копие, естествено. Разбира се, че по-близък ми е моят герой от сериала на бТВ Столичани в повече. От една страна, той е човек на изкуството, какъвто съм аз. От друга страна, той е бунтар, обича да експериментира със себе си и с живота, има своя кауза и тя е да бъде независим по всякакъв начин. Героят ми от Забранена любов няма нищо общо с мен. Макар че е интересен като персонаж.

Хората често са свикнали да смятат, че актьорите са много добри лъжци, манипулатори, които могат да извикват емоции у себе си, каквито са им необходими за дадена ситуация, да се разплачат, когато си поискат... Така ли е?

За всеки би трябвало да бъде ясно, че актьорската професия е „наужким“. Тоест ние се поставяме в обстоятелствата, изисквани от сценария и чрез инструмента си (тялото) актьорът трябва да изсвири цялата партитура, написана от автора. По този начин до зрителя достига енергията, която авторът е вложил. Това е магията – умението да пресъздадеш съкровената идея на автора и по този начин тя да бъде преведена на духовния, материален и вербален език, така че зрителят да я усети.

Кое е най-сполучливото Ви партньорство на сцената?

Всички. До едно.

Какво е първото нещо, което правите, когато се събудите сутрин?

Проверявам дали предишната вечер съм си съблякъл правилно.

Щастлив човек ли сте?

Щастието е рядък бисер, който се дава на всеки един от нас и наша отговорност и задължение е да го ценим. Така че, да, аз съм щастлив човек.

Какво значение имат парите за Вас?

Много често се замислям за това, че когато имаш пари, е хубаво да се отървеш от тях. Защото всяко имане на пари в повече те прави техен роб. Когато ги нямаш – винаги можеш да започнеш отначало, а началото като цяло е една добра идея.

Кое е най-голямото Ви прегрешение?

Лъжата.

Какво не можете да си простите?

Лъжата. Пак.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Че станах на 33 години.

С какво печелите хората?

Хм, с какво ги печеля ли? Първата асоциация, която изникна в главата ми е, че сякаш съм застанал на едно от онези стрелбища, на които се стреля с пушка, за да спечелиш някакво мече.. Не, аз не печеля никого. Просто изразявам себе си, като автор, като творец, като същество и бих бил щастлив, ако се появят хора, които биха оценили това и то ги впечатли. Но това не е печалба.

Коя е най-голямата Ви загуба?

Напоследък осъзнавам, че губя младостта си.

За какво тъгувате?

Например, вчера се прибрах вкъщи и видях, че много от листата любимото ми цвете са увехнали и ми стана много тъжно.

Кое е непростимо?

Лъжата. Отново.

Коя е любимата ви дума?

Вдъхновение.

Когато се озовете пред Господ какво ще му кажете?

Здрасти!

автор: СЛАВА

Иван Юруков: Не бих направил всичко за любовта

Интервю с Иван Юруков за зрителите на "Столичани в повече" със зададени от тях въпроси:

Каква е тъмната страна в характера на Андрей?
Да, мисля че всеки герой, всеки персонаж има тъмна страна. За да има добра, трябва да има и лоша страна. Не мога точно да определя коя е тъмната страна на героя ми. Надявам се, че тя няма да се прояви до крайна степен. Вероятно на моменти може да е прекалено самонадеян.

Ти като актьор положителни или отрицателни роли предпочиташ?
Преди всичко трябва да са интересни. Една отрицателна роля също може да бъде предизвикателна, именно защото е такава. И според мен човек трябва да намери в отрицателния герой положителните качества. Но обстоятелствата, които го вкарват в това да бъде отрицателен, са различно нещо. Тоест те го определят като такъв.

Какви са отношенията ти с колегите ти извън снимачната площадка?
Приятелски. Всички са много готини хора.

Живял ли си извън България?
Не, но често съм пътувал извън България. Но не съм оставал повече от месец някъде.

Как реши да се посветиш на актьорската професия?
Мисля, че взаимно се избрахме. Любов от пръв поглед.

Би ли могъл да избереш между режисурата и актьорството?
Засега ги комбинирам, защото когато се появи една идея, тя намира начин да се изрази сама. Моята задача е да не й преча. Когато нещо ме провокира като актьор, го изпълнявам. И когато имам идея аз да реализирам нещо, опитвам се да го направя.

Има ли актьори, от които се възхищаваш?
Разбира се, има много. Сега се сетих за Гари Олдман, наскоро го гледах в един филм и много ми хареса.

Има ли роли, която никога не би искал да изпълниш?
Няма такава.

Как се забавляваш извън снимачната площадка?
Пътувам често. Може би в това намирам най-много забавление.

Когато ти предложиха ролята на Андрей, с какво те грабна тя?
С това, че той е един човек, който е близко до мен. Авантюрист. Не знам, различен ми се стори от досегашни неща, които съм правил в телевизията и в киното. Не беше много дълъг пътя да се съглася.

Трудно ли е да си известен актьор?
Все още не мога да кажа дали е трудно. По-скоро е интересно.

Смяташ ли, че визията е решаваща за един актьор?
Ако приемем, че външният вид е свързан с формата, то аз мисля, че по-важно е съдържанието. Формата без съдържанието няма тежест. Би било добре формата да бъде също добра, разбира се. Външният вид трябва все пак да бъде представителен и подобаващ на това, което се иска. Често се питам защо за лошите герои избират типични физиономии, които внушават ужас и страх. Би било интересно ако някой режисьор се осмели да вземе именно такъв човек, който външно изглежда позитивен герой, да изиграе позитивен. Би било много по-богато. Както и обратното, разбира се.

Би ли напълнял за роля, или пък би ли си обръснал главата?
Не съм напълнявал все още, но не се е налагало. Но ако се наложи, може би да. Главата съм си бръснал.("Леден сън")

Готов ли си на всичко за любовта в реалния живот?
Зависи какво означава всичко. По-скоро не. Това се случва само в романите. Така мисля.

Иван Юруков и "Романено" в "Денят започва с култура"

Интервю с Иван Юруков и музикантите от "Романено" в "Тази сутрин"

Музикантите от "Романено” веднъж вече бяха показвали в ефира на "Тази сутрин” как умело може да се комбинира джаз с циганска музика. Тогава това се случи на една слънчева поляна, но понеже вече навън е студено, този път музикантите Нено Илиев, Венцислав Радев, Васил Спасов и актьора Иван Юруков гостуваха в студиото на предаването.

Артистите показаха "чернова” на най-новото им видео към песента "Вакер”, което от ромски означава "кажи ми”. Музикантите от "Романено” разказаха интересни моменти от времето на снимките, които наистина са били куриозни като се има предвид, че Нено, който управлява колата в музикалната лента, е сляп. Режисьор е Иван Юруков, като идеята зад клипа е инспирирана от неговите сънища.

Албумът на групата също е почти готов, като стилът на музиката е идентичен със звученето на "Вакер”, или накратко уникален "Романено” стил. Специално за зрителите на "Тази сутрин” музикантите от формацията забиха ромската класика "Ромале джавале”, както и "Вакер” на живо.