Влюбен съм в професията си - интервю

Елегантен, остроумен и мечтател, почти като герой от пиеса на Оскар Уайлд – това е актьорът Иван Юруков. Повечето го познават като романтичния авантюрист Андрей Лютов от „Столичани в повече”. Но с ролята си на Разколников в “Престъпление и наказание” той отдавна е превзел сърцата и умовете и на изкушените от театъра. За любителите на статистиката е роден на 27 май 1978 г. Завършил е НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Сред знаковите му роли в Народния театър са Сганарел в „Лекар по неволя”, Дмитрий в „Бягащи странници”, Алцест в „Мизантроп”, Уорън в “Полет над кукувиче гнездо”. Въпреки успехите си на телевизионния екран Иван Юруков твърди, че никога няма да си тръгне от театъра, и не може да не му повярваш, като видиш блясъка в очите му. В свободното си време рисува, снима, пътува и подрънква в самодейна банда.

Андрей
Постепенно, но интригуващо се развиват нещата между него и Мария, между него и родителите на Мария, както и вътре в семейството

Варна
Това лято ми направи впечатление на един доста самозаявил се и разцъфнал на културно ниво град

- Имаш ли някакви специални спомени, свързани с Варна?
- Варна винаги я свързвам с фестивала “Златната роза” и с театрални представления. Но това лято ми направи впечатление на един доста самозаявил се и разцъфнал на културно ниво град. Много приятно място и хората са позитивни.

- Вече започна вторият сезон на “Столичани в повече”. Да очакваме ли някаква радикална промяна в твоя герой в предстоящите епизоди?
- Както вече се видя от първите серии, Андрей е взел решението да се върне в Извор и да се опита да заживее със семейството си и близо до Мария. Не мисля, че нещо радикално ще предприеме героят ми, по-скоро ще рефлектира на ситуациите, в които ще попада в бъдеще, и на изненадите, които ще му предложи сценарият. Като цяло ще бъде интересно. Не мога да кажа, че ще се случи нещо, което да е с големи обрати и очаквания. Постепенно, но интригуващо се развиват нещата между него и Мария, между него и родителите на Мария, както и вътре в семейството.

- Даваш ли някакви идеи на сценаристите?
- Разговаряме със сценаристите, предлагаме някакви неща, някои от тях се одобряват, други не. Но като цяло те следват една предварително набелязана фабула, около която могат да се случат някакви малки изменения, но тя трябва да се върви последователно. Тяхната задача е много сложна, тъй като те проследяват няколко линии, които същевременно трябва да бъдат любопитни и да се преплитат по интересен начин.

- Снимал си доста късометражни ленти. Имаш ли амбицията да режисираш игрален филм?
- Опитвали сме с приятели да правим късометражни истории, които са ставали нелоши. Независимо дали е пред камера или зад камера, удоволствието е едно и също. Един игрален филм изисква голямо отдаване, страхотна подготовка, работа с екип, изобщо голяма отговорност. Но може би един ден, ако се роди хубава идея, която си заслужава, тя ще намери своя начин да се прояви и аз ще се опитам да не й преча.

- В последно време много се шуми около възраждането на българското кино...
- Да, гледам нови филми и мисля, че има страхотни попадения. Не мога да говоря за възраждане, защото това изкуство е живо. То не стои в някаква рамка, а си намира своите възходи. Според мен новите хора и генерации имат какво да кажат. Хората са натрупали страшно много емоции в последните години и това избива в различни форми. Фаворит ми е Камен Калев с неговия “Източни пиеси”, малко по-назад се сещам за “Обърната елха”, “Подслон” на Драго Шолев също е много добър филм.

- Казвал си много пъти, че никога няма да зарежеш театъра, още ли мислиш така?
- Разбира се. Аз с това се занимавам вече 12 години, като включвам и академията. Аз съм влюбен в своята професия. Театърът изгражда актьора. В театъра може да изпробваш всичко, свързано с емоции на сцена, среща с публика, партньорство, търсене на различни емоционални състояния на персонажа. Сцената е лаборатория, където по време на репетиции можеш да достигаш и до изненадващи за теб самия неща.

- С кои театрални режисьори би искал да работиш?
- Много ми е любопитно да поставям с Морфов. Приятно ми е да работя с него, харесва ми как достига до нещата, как изследва, как развива идеите си, обединявайки много неща. Бих се радвал следващото нещо, което започна да репетирам, да бъде с него.

- Лесно ли се доверяваш на режисьорите?
- Аз като цяло лесно се доверявам още от прочита на самата пиеса, от нагласата, че ще играя в нея. По такъв начин си настройвам сетивата, за да тръгна максимално позитивно. Ако има недоверие, по-добре не се захващай.

- Успя ли да си починеш това лято?
- Като казвам, че съм ходил да почивам, не означава, че съм ходил да се пека на морето. Аз си почивам по различни начини, пътувам на разни места, съчетавам работата с почивката. Снимах се в един документален филм на Адела Пеева, който ще излезе догодина. Занимавах се с моите неща, които аз харесвам. За мен това е почивка. Щом правя това, което харесвам, не ми действа натоварващо.

- Какво ти дават рисуването и фотографията – не са ли много самотни занимания за един актьор?
- Самотно е заниманието, защото човек има нужда от уединение и спокойствие за такъв тип работа. В никакъв случай не мога да кажа, че това, че е самотно, е нещо неприятно. Специално за мен това уединение ми действа разтоварващо и зареждащо. Различен тип емоция е, нямам амбиция да правя някакви шедьоври, то е за удоволствие. Време, в което съм сам за себе си, време, през което мога да се отърся от всичко и да събера мислите си.

- В Youtube има клипове, където свириш в банда, занимаваш ли се още с това?
- С приятели съвсем непретенциозно се събираме и си доставяме удоволствие. Харесвам новата музика, понякога се връщам към по-стари неща, зависи от настроението – понякога слушам класическа музика, понякога хаус. Не мога да кажа, че съм се фокусирал върху някакъв определен жанр. “Кюър” и “Нова генерация” са групи, които много ме вдъхновяват, даже мисля, че са ме оформили като личност в тийнейджърските години. Но сега има и ново поколение банди като “Archive“. Страхотна смесица между „Пинк флойд“ и „Нирвана“. В тях има някаква наивна агресия, съчетана с мъдрост и поетичност.

интервю: Зорница Кънчева

Столичани в повече - зад кадър

Иван Юруков в Нека говорят" с Росен Петров

Победихме турските сериали с български - интервю

Със сигурност познавате Иван Юруков. Най-вече като един от главните герои в най-гледания телевизионен сериал в страната в момента – Столичани в повече.

Той завършва НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. От 2005 г. е в трупата на Народния театър. В момента играе в постановките Престъпление и наказание, Балът на крадците, Идеалният мъж, Осъдени души, Мизантроп, Полет над кукувиче гнездо и Слуга на двама господари.

Две години подред Иван Юруков получава номинации Аскеер в категорията изгряваща звезда за ролите на Сганарел в Лекар по неволя на Молиер с режисьор Мариус Куркински и Дмитрий в Бягащи странници на Казанцев с режисьор Николай Ламбрев-Михайловски.
През 2008 г. получава награда от Министерството на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура. В киното има главна роля в комедийната антиутопия Леден сън на Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI Uno, също и в телевизионния Самотни сърца на дебютанта Валентин Гошев. Участва в Ако някой те обича реж. Киран Коларов, в нашумелия Аве на Константин Бонев. През 2010 г. се снима в документалния филм Кметът на режисьора Адела Пеева, посветен на легендарния софийски градоначалник Иван Иванов.

Късометражният филм Лора, на който е режисьор и оператор, печели феста Синемаспорт през 2007. Същата година с късометражния филм Луизет Юруков печели две награди на фестивала В главните роли: Детето. В новия български сериал на bTV Столичани в повече играе главна роля - на Андрей Лютов.
За какво си говорихме след купищата телефонни обаждания, проведени между снимките на сериала и представлението в Народния театър, ще разберете от следващото интервю.

Господин Юруков, актьорската професия изисква самодисциплина, концентрация и отдаденост. Как успявате да съчетавате ангажиментите си в сериала, киното и театъра?

Човек си разпределя енергията така, че да може да се справя. По отношение на самодисциплината - и театърът, и киното я изискват, така че нещата са взаимно свързани и се допълват. Театърът изгражда актьора и благодарение на този му опит той може да се развива в една друга реалност, каквато пък му е предоставена от киното.

Тоест според Вас основополагащ е театърът?

Определено театърът поставя основите на професията, а кое ти се отдава по-лесно е отделен въпрос. Киното и театърът са различни неща и всяко от тях поставя различни предизвикателства, но като цяло в театъра има повече провокация. Всяка вечер в театъра идва различна публика с непредвидима реакция, пред която ти си изправен; всяко представление е уникално, нищо че се повтаря всеки път. За мен в театъра има изненада, има живот. Докато в киното целия процес е много по-съсредоточен, всичко се заключава в повторение на дубли и когато се получи търсения ефект, просто се запечатва и не може да бъде променено.

Телевизионните зрители замениха ли турските сериали с български?

Определено да! Мисля, че успяхме да се наложим над турската конкуренция. И много се радвам за това. Аз съм сигурен, че зрителите гледат не само сериали, но и новите български филми по кината. В последно време се появиха много добри, дори такива, които не са субсидирани от държавата. Беше дадено поле за изява и на много млади автори. И хората, от които зависи това да бъдат показани тези млади автори трябва да обърнат внимание и да бъдат по-толерантни. България се променя, има съвсем ново мислене, младите хора мислят по различен начин – има такива, които са живели в чужбина, такива, които са натрупали по различен начин опита си, които имат какво да кажат – така че трябва да бъде толериран този процес и да им бъде дадена възможност да се изявят.

Когато хората по улицата Ви разпознават това каква емоция провокира у Вас?

Случвало ми се е например, вървейки по улицата да чувам, че говорят за мен, а аз съм точно зад тях. Но те говорят за онова, което познават от ролите ми, а не за мен като личност. Хората имат нужда да харесват позитивен герой или персонаж, на когото симпатизират. Те вярват в това, независимо, че на екрана е измислен герой. Ако аз съм в ролята на този персонаж, положителната енергия е насочена към мен. Ако се запознаем и имат контакт с мен, вероятно е да имат друго впечатление... Или пък същото... Но като цяло ми е по-скоро приятно.

Кой прилича на Вас от двамата Ви най-популярни герои “от телевизора” – геят бизнесмен от Забранена любов или фотографът плейбой от Столичани в повече?

Никой от двамата не е мое копие, естествено. Разбира се, че по-близък ми е моят герой от сериала на бТВ Столичани в повече. От една страна, той е човек на изкуството, какъвто съм аз. От друга страна, той е бунтар, обича да експериментира със себе си и с живота, има своя кауза и тя е да бъде независим по всякакъв начин. Героят ми от Забранена любов няма нищо общо с мен. Макар че е интересен като персонаж.

Хората често са свикнали да смятат, че актьорите са много добри лъжци, манипулатори, които могат да извикват емоции у себе си, каквито са им необходими за дадена ситуация, да се разплачат, когато си поискат... Така ли е?

За всеки би трябвало да бъде ясно, че актьорската професия е „наужким“. Тоест ние се поставяме в обстоятелствата, изисквани от сценария и чрез инструмента си (тялото) актьорът трябва да изсвири цялата партитура, написана от автора. По този начин до зрителя достига енергията, която авторът е вложил. Това е магията – умението да пресъздадеш съкровената идея на автора и по този начин тя да бъде преведена на духовния, материален и вербален език, така че зрителят да я усети.

Кое е най-сполучливото Ви партньорство на сцената?

Всички. До едно.

Какво е първото нещо, което правите, когато се събудите сутрин?

Проверявам дали предишната вечер съм си съблякъл правилно.

Щастлив човек ли сте?

Щастието е рядък бисер, който се дава на всеки един от нас и наша отговорност и задължение е да го ценим. Така че, да, аз съм щастлив човек.

Какво значение имат парите за Вас?

Много често се замислям за това, че когато имаш пари, е хубаво да се отървеш от тях. Защото всяко имане на пари в повече те прави техен роб. Когато ги нямаш – винаги можеш да започнеш отначало, а началото като цяло е една добра идея.

Кое е най-голямото Ви прегрешение?

Лъжата.

Какво не можете да си простите?

Лъжата. Пак.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Че станах на 33 години.

С какво печелите хората?

Хм, с какво ги печеля ли? Първата асоциация, която изникна в главата ми е, че сякаш съм застанал на едно от онези стрелбища, на които се стреля с пушка, за да спечелиш някакво мече.. Не, аз не печеля никого. Просто изразявам себе си, като автор, като творец, като същество и бих бил щастлив, ако се появят хора, които биха оценили това и то ги впечатли. Но това не е печалба.

Коя е най-голямата Ви загуба?

Напоследък осъзнавам, че губя младостта си.

За какво тъгувате?

Например, вчера се прибрах вкъщи и видях, че много от листата любимото ми цвете са увехнали и ми стана много тъжно.

Кое е непростимо?

Лъжата. Отново.

Коя е любимата ви дума?

Вдъхновение.

Когато се озовете пред Господ какво ще му кажете?

Здрасти!

автор: СЛАВА

Иван Юруков: Не бих направил всичко за любовта

Интервю с Иван Юруков за зрителите на "Столичани в повече" със зададени от тях въпроси:

Каква е тъмната страна в характера на Андрей?
Да, мисля че всеки герой, всеки персонаж има тъмна страна. За да има добра, трябва да има и лоша страна. Не мога точно да определя коя е тъмната страна на героя ми. Надявам се, че тя няма да се прояви до крайна степен. Вероятно на моменти може да е прекалено самонадеян.

Ти като актьор положителни или отрицателни роли предпочиташ?
Преди всичко трябва да са интересни. Една отрицателна роля също може да бъде предизвикателна, именно защото е такава. И според мен човек трябва да намери в отрицателния герой положителните качества. Но обстоятелствата, които го вкарват в това да бъде отрицателен, са различно нещо. Тоест те го определят като такъв.

Какви са отношенията ти с колегите ти извън снимачната площадка?
Приятелски. Всички са много готини хора.

Живял ли си извън България?
Не, но често съм пътувал извън България. Но не съм оставал повече от месец някъде.

Как реши да се посветиш на актьорската професия?
Мисля, че взаимно се избрахме. Любов от пръв поглед.

Би ли могъл да избереш между режисурата и актьорството?
Засега ги комбинирам, защото когато се появи една идея, тя намира начин да се изрази сама. Моята задача е да не й преча. Когато нещо ме провокира като актьор, го изпълнявам. И когато имам идея аз да реализирам нещо, опитвам се да го направя.

Има ли актьори, от които се възхищаваш?
Разбира се, има много. Сега се сетих за Гари Олдман, наскоро го гледах в един филм и много ми хареса.

Има ли роли, която никога не би искал да изпълниш?
Няма такава.

Как се забавляваш извън снимачната площадка?
Пътувам често. Може би в това намирам най-много забавление.

Когато ти предложиха ролята на Андрей, с какво те грабна тя?
С това, че той е един човек, който е близко до мен. Авантюрист. Не знам, различен ми се стори от досегашни неща, които съм правил в телевизията и в киното. Не беше много дълъг пътя да се съглася.

Трудно ли е да си известен актьор?
Все още не мога да кажа дали е трудно. По-скоро е интересно.

Смяташ ли, че визията е решаваща за един актьор?
Ако приемем, че външният вид е свързан с формата, то аз мисля, че по-важно е съдържанието. Формата без съдържанието няма тежест. Би било добре формата да бъде също добра, разбира се. Външният вид трябва все пак да бъде представителен и подобаващ на това, което се иска. Често се питам защо за лошите герои избират типични физиономии, които внушават ужас и страх. Би било интересно ако някой режисьор се осмели да вземе именно такъв човек, който външно изглежда позитивен герой, да изиграе позитивен. Би било много по-богато. Както и обратното, разбира се.

Би ли напълнял за роля, или пък би ли си обръснал главата?
Не съм напълнявал все още, но не се е налагало. Но ако се наложи, може би да. Главата съм си бръснал.("Леден сън")

Готов ли си на всичко за любовта в реалния живот?
Зависи какво означава всичко. По-скоро не. Това се случва само в романите. Така мисля.

Иван Юруков и "Романено" в "Денят започва с култура"

Интервю с Иван Юруков и музикантите от "Романено" в "Тази сутрин"

Музикантите от "Романено” веднъж вече бяха показвали в ефира на "Тази сутрин” как умело може да се комбинира джаз с циганска музика. Тогава това се случи на една слънчева поляна, но понеже вече навън е студено, този път музикантите Нено Илиев, Венцислав Радев, Васил Спасов и актьора Иван Юруков гостуваха в студиото на предаването.

Артистите показаха "чернова” на най-новото им видео към песента "Вакер”, което от ромски означава "кажи ми”. Музикантите от "Романено” разказаха интересни моменти от времето на снимките, които наистина са били куриозни като се има предвид, че Нено, който управлява колата в музикалната лента, е сляп. Режисьор е Иван Юруков, като идеята зад клипа е инспирирана от неговите сънища.

Албумът на групата също е почти готов, като стилът на музиката е идентичен със звученето на "Вакер”, или накратко уникален "Романено” стил. Специално за зрителите на "Тази сутрин” музикантите от формацията забиха ромската класика "Ромале джавале”, както и "Вакер” на живо.

Адела Пеева снима "Спаич"

Художествено-документален филм, посветен на летеца герой от Втората световна война Димитър Списаревски.
В образа на Спаич, наречен "първата жива българска торпила", се превъплъщава Иван Юруков.
Кой е Димитър Списаревски - Спаич:

Капитан Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител. Той загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юни 1916 г. Племенник е на дипломата Коста Списаревски. След Ньойския договор от 1919 г., градът остава в териториите, предадени на Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия /днес 22-ро училище/. От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.

Знае се, че Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му...

продължава..

"Комиците" и "Столичани в повече" на турне. Режисьор на видеото: Иван Юруков

Столичани в Народния

Млади лъвове превземат софийските сцени

Двама актьори от сериала влизат в руския сезон на трупата

Александър Михайлов, Народен театър и bTV
„Вълните” на Арлет Ричи е една от предстоящите премиери.
Мариана Първанова
14.09.2011

Йовка от „Столичани в повече”, или Ева Тепавичарова е вече част от Народния театър.
Иван Юруков остава в Народния и ще го гледаме в „Престъпление и наказание”.
Мощен десант на прясно завършили студенти от НАТФИЗ взема на абордаж почти всички столични театри. Такова тотално обновяване на трупите скоро не сме забелязвали и явно предстоящият театрален сезон 2011-2012 ще бъде година на младите. Много от храмовете на Мелпомена могат да се похвалят със съвсем свежи попълнения, като най-търсени са лицата от сериалите. С популярността, която им дава телевизионният екран, те гарантират запълването на местата в салоните. А във времето на делегираните бюджети това си е от значение. Най-голямо е наддаването за младите от „Стъклен дом”, но засега те се пазят от обвързване.

Не такъв е случаят със „Столичани в повече”. Вече двама от главните действащи лица от семейство Лютови са в състава на Народния. От септември в най-старата ни трупа влезе Ева Тепавичарова, позната повече като неудовлетворената съпруга Йовка на Руслан Мъйнов. Тя влиза на мястото на младата звезда Яна Титова, която напусна Народния, тъй като заминава в чужбина.

Първият ангажимент на Ева е в спектакъла „В Тоскана”

от каталунския автор Серджи Бебел на младата Ива Даниел, чиято премиера се очаква през октомври. Мястото на Яна Титова в „Полет над кукувиче гнездо” ще заеме Илиана Коджабашева.

Някои побързаха с твърденията, че романтичният фотограф Андрей от „Столичани в повече” - Иван Юруков, е напуснал Народния, за да се отдаде само на телевизията. Истината е, че през лятото той премина на граждански договор, както направиха преди него Захари Бахаров и Деян Донков, но актьорът си запазва ангажимента към трупата. Сигурни сме, че ако досега неговото участие в „Мизантроп”, „Слуга на двама господари” и „Престъпление и наказание” оставаше незабелязано, то вече камерната зала ще бъде претъпкана. Особено за ролята му на трагичния студент Родион Разколников от „Престъпление и наказание” по Ф.М.Достоевски.

Сезон 2011-2012 г. условно бе наречен руски за Народния театър, въпреки че има и доста нови български и западни заглавия. Той ще се крепи на добре познатите ни класици, но и на

нови имена от руската драматургия

които са малко познати на родната публика. Първата премиера се пада на провокативния ирландски автор Мартин Макдона и неговия върл фен у нас Явор Гърдев, който отново ще скандализара публиката на 23 и 24 септември с „Ръкомахане в Спокан”. В тази черна комедия той е поканил Иван Бърнев, Теодора Духовникова, Леонид Йовчев и Павлин Петрунов. Ще гледаме Валентин Танев като режисьор и актьор в „Любов, щастие и милиони” по Марсел Беркие-Мариние, съвместен проект с Хасковския театър (29 септември). Това е следващото ново заглавие в афиша на Народния с участието на Албена Колева, Малин Кръстев и Чочо Попйорданов.

През октомври трябва да очакваме „Вълните” по Вирджиния Улф, чиито репетиции внучката на Нина Ричи - Арлет Ричи, започна още през пролетта. Спектакълът впечатлява с визията на Чавдар Гюзелев и разказва за петима приятели, които се срещат след години. В техните роли ще видим Юлиан Вергов, Ивайло Герасков, Рени Врангова, Снежина Петрова и Мария Каварджикова. Другото очаквано заглавие е на Георги Марков и неговата пиеса „Да се провреш под дъгата”, което ще бъде своеобразно завръщане на режисьора Асен Шопов. За пиесата, която ни отнася към Испания в края на 30-те години, той е поканил силен мъжки състав - Георги Мамалев, Георги Кадурин, Руси Чанев, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Марин Янев, Васил Михайлов и Чочо Попйорданов.

Иван Юруков засне клип на доброволни начала

Музикалният проект Romaneno Project се случва след като най-добрите ромски музиканти в България срещат най-добрите джаз музиканти в България. За да споделят музиката си - това, което умеят най-добре и то им носи удоволствие, с всички, които обичат еклектиката. С всички, които смятат, че тази комбинация е невъзможна, а след като ги чуят - невероятно добра.

В проекта като гост-изпълнител участва и Деси Добрева, заедно с Нено Илиев (вокал-акордеон), Михаил Йосифов (тромпет), Васко Спасов (пиано), Вили Стоянов (цугтромбон), Жоро Дончев(контрабас), Венци Радев (ударни инструменти) и Борил Илиев (саксофон).

Парчето Тадж Махала, с музика и текст на Тосен Рамар, е вдъхновено от далечна Индия – прародината на ромите - и е истински къс от запазеното непокътното щастие през хилядите километри, извървяни от ромите във вековете.

Видеото към Тадж Махала ще отправя послание за общия корен на нашите ценности – радостта от песента, любовта към децата и сбъдването на мечтите ни, независимо в коя точка се намираме в света от Индия до България.

Парчето Тадж Махала е част от новия албум на Romaneno Project, който включва още 9 песни и един инструментал. Албумът ще се появи до два месеца. Автори на текстовете и музиката в проекта са Шабан Байрамович, Михаил Петров, Димитър Цветанов, Борил Илиев, Тосен Рамар и др. Аранжиментите по албума са на Михаил Йосифов.

За да се осъществи видео клипът, са необходими общо 2,500 лева. Деси Добрева и музикантите от Romaneno Project ви канят да подкрепите проекта и да станете съпричастни към жителите на Тадж Махала.

Период на задружното финансиране: 21 дена - от 19 до 15 юли 2011

Искаме да благодарим на всички, които са подкрепили проекта дотук и да ви уведомим, че не сме спирали да работим по проекта, да търсим допълнително финансиране и подкрепа. В резултат на последните усилия, имаме добра новина - режисьорът и сценарист Иван Юруков се съгласи да съдейства за заснемането на видео-клипа на доброволни начала, като ще трябва да се покрият разходите за наем на техника, транспорт, облекла, материали и консумативи. Така общата стойност на видео клипа ще възлезе само на 2,500 лева.

Планираме да снимаме видео-клипа в най-скоро време, да го продуцираме и пуснем за гледане.

Деси Добрева и Romaneno Project

Интервю за сп."Всичко за жената"

Той е също толкова симпатичен, колкото и героят му от "Столичани в повече" по bTV.
Ролята му е впечатляваща, не само, защото е главна, но и защото е алтернативна на останалите образи. Тя е нова и за обществото ни, което има нужда от хора като него- отдалечен от ежедневните съседски свади и наложени задължения. Различен мечтател, който вярва в любовта, обича природата и рисува удивително. Очакваме с нетърпение новия сезон на "Столичани в повече" през есента, когато ще видим Андрей променен и ще разберем какво ще се случи между него и Мимето.

Преди да станеш актьор си се занимавал с рисуване, кога беше това и как те грабна актьорската професия?

• Исках да стана художник и учих дърворезба и рисуване в Благоевград. Рисувах икони и изкарвах пари от тях, но това не ми беше основната мотивация. Нямах идея да ставам актьор. Вечерите ми бяха скучни и реших да се занимвам с нещо допълнително. Видях случайно обява, че търсят аматьори актьори, явих се и те взеха, че ме харесаха. На мен още повече ми хареса. Взаимно се избрахме - професията и аз. В Блгаоевград всъщност бях заради една любов. Останах там една година и след това кандидатствах в София, където започнах всичко отначало.

Чух, че си работил и като джамджия?

•Аз съм от гр. Сандански. Преди време баща ми беше казал, че ако не им се обаждам, значи съм добре, ако им звъня, значи имам проблеми. И аз реших да не им се обаждам, защото проблемите, които имах, не бяха достатъчно основателни, за да занимавам родителите си. Тогава работех като джамджия. Бил съм и барман, правех рекламни надписи по заведения.

Сега рисуваш ли?

•Да, обичам да ходя на вилата, близо до Мелник, където мога да се уединя и да рисувам. Лятото ходя с приятели художници в с. Ковачевица, където рисуваме. Напоследък съм увлечен и по фотографията. Запален съм и по планински туризъм.В чужбина също съм обикалял къде ли не. Понякога тръгвам без цел и причина с кола из Европа. Ходил съм в Канада и САЩ.

Какви изпитания ти поднася живота?

•Всеки по различен начин усеща своите изпитания. Можеш да бъдеш на върха, но изведнъж да се окажеш на дъното, и то с угризения на съвестта, че си ощетил и унизил или дори убил нравствено някого. Моите изпитания постоянно се менят. Едно от тях е да проверя себе си - доколко съм човек, доколко съм един посредствен "драскач", позьор актьор или драскач художник. Преди всичко трябва да се насочим към човека в себе си. Да го възпитаваме и да се стремим към съвършенство. И към доброто! Постоянно се говори за някаква промяна- "ще променим света", "ще променим хората". Човек не може да промени хората, може да промени единствено себе си. Ако всеки го направи, няма да я има необходимостта някой да променя нещо извън нас. За такъв тип провокация и изпитания говоря.

Вярващ ли си?

•Вярвам в съществуването на сила и енергия. Вярвам, че нещата, които се случват не са случайни. Вярвам в името, вярвам в доброто, вярвам в любовта..понякога. Трябва да обръщаме повече внимание и на природата. Какво означава природа? При-рода - това е нашето начало. Ние сме част от всичко това - от водата, почвата, въздуха. Имаме специална връзка с тях, но го забравяме. Взели сме се за по- велики от Бог, а всичко това е Бог.


Казваш в интервю, че преследваш вдъхновението, то ли е най- важното за теб?

•Мисля, че да. Без вдъхновение творецът не би бил такъв. Опитвам се винаги да съм нащрек, когато вдъхновението се появи, да го уловя. То винаги дива изненадващо. Ние трябва да го посрещнем с достойнство, заредени с необходимото търпение и уважение. Това не означава, че бродя всеки ден по улиците, за да го търся.

Означава ли, че не се оставяш по течението на случващото се?

•Ако неизвестността е течение, оставям се да ме понесе. Оставям нещата да се случват и гледам да не им преча, по-скоро да им помагам. Приветствам всичко ново. Неизвестното ми е по- интересно. Извън релсите няма суети и човек може да срещне себе си.

Четох някъде, че се чувстваш объркан?

•Това не означава, че съм заблуден и не знам къде се намирам. Означава, че се лутам постоянно и се натъквам на нови и нови въпроси и отговори. Разбирам, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат и че много още имаме да се учим. Затова казвам, че съм объркан. Опитвам се да се интересувам постоянно и да питам защо? Развивам интуицията си.

Доверяваш ли й се?

•Знам, че интуицията е върховно свойство на мозъка. Тя е изключително силно изразена в детето, което постоянно си задава въпроси. Затова се казва, че да запазиш детското в себе си, означава да поддържаш тази интуитивност, която имаш. Тя се оказва почти винаги вярна.

Играл си Разколников, който заради своя бунт срещу обществото убива. Какъв е твоят начин да се бунтуваш?

•Правя го с ролите, в които се превъплъщавам. Изразявайки себе си, изразявам и бунта си. Правя го и с късометражните си филми.

Доста ме натъжиха късометражните ти филми. Защо избираш герои неудачници?

•Никога няма чисто бял герой. Това е реалистична позиция, впечатленията ми от живота, тъжни или не, така виждам аз реалността. Иска ми се да бъдат дори с чувство за самоирония и хумор.

В епизод на "Столичани в повече" казваш, че любовта е птичка дяволита, а в действителност какво е за теб любовта?

•Това е цитат от Яворов. То не беше в сценария, аз го добавих. Сценаристите го харесаха, тъй като аз го повтарях постоянно. Много точно е казано:"Любовта е птичка дяволите, дето иска се пилее, дето иска там ще пее". Много точно. Повече от това не знам какво определение може да има за любов.

Романтичен ли си?

•Да, но не в лигавия смисъл на думата. по-скоро съм пиперлив, остър.

Като те гледам в "Столичани в повече" ми се струва, че образът ти е близък.?

•Да, така е. Опитвам се да стоя максимално откровен. Това ми харесва. Ето това отговаря на въпроса ти за бунта ми срещу лицемерието в обществото. С тази си роля мога да кажа, че има и други неща извън "селото". Не става дума за селото като локация, а за тесногръдието, за малодушието из а липсата на лична позиция. Това е и причината за постепенното общо затъпяване. Динозавърът мутира в кокошка, за да оцелее. Човекът от одухотворено същество, дарено с разум, емоции и талант, вместо да се стреми към съвършенство е склонен да принизява ценностите и става подвластен на консуматорство и меркантилност.

Във филма ти си алтернативата на този човек?

•Това е идеята. Различният човек, който не е въвлечен в ежедневните съседски свади или битови, досадни задължения на обществото. Той е друг човек, отдругаде, човек на момента, на вятъра. Мечтател.

В сериала "Забранена любов" играеш гей, Какво женско има в теб?

•Ха-ха, питай майка ми. Не знам, ако готвенето е женско занимание- обичам да готвя. Много мъже готвят. На мен ми харесва. Не харесвам да гладя. Във всеки човек има нещо мъжко и женско.

Как се доближаваш до героя си?

•На пръсти минавам през градинката, после наляво, вдясно, има една порта, чукам и ако не стане, не знам, може би обикалям три пъти и нахлувам с взлом (смее се).
Доближавам се до героя, като задавам въпроса, ако аз бях той, как бих реагирал в тази ситуация. Това е пътят, по който актьорът може да изгради образа си. Чрез постоянни въпроси търся прилики и различия. И когато се наложи да изиграя гей, за да го направя добре, трябваше най- напред да се слея с образа и да го заобичам. Той трябваше да бъде хем негативният герой, хем да има своите достойнства, както и основания да бъде такъв.
Трябваше да потърся общото със себе си и чак тогава да търся различията. А различията бяха, че той си пада по мъже, но приликата е, че двамата се вглеждаме в човека. Независимо от пола. Героят ми се влюбва в човека.

Скоро стана на 33, какво си пожела?

•Хората, които са около мен, да са по- усмихнати и да се чувстват добре. Това ще ме накара и аз да се чувствам добре.

Интервю за сп. МАКСИМУМ

Героят ми в сериала е свободолюбив, импулсивен и откровен. Своеобразен бунтар и авантюрист. Самият аз живея така. Внимавам да не попадна в релса. Ако това се случи, гледам да дерайлирам. Веднага. Да отида пак в неизвестното, там, където мога да се изненадам, да се вдъхновявам и да очаквам...всичко!
Понякога се чувствам като дете, което има нужда да зададе въпрос. И когато не намери отговора, се обърква. Понякога си задавам прекалено философски въпроси за себе си, живота, моето съществуване. На нас артистите ни се налага през две вечери да сменяме самоличността си в 7 вечерта. Това обогатява, но и задава много въпроси.

Не съм мечтал да живея в чужбина, но доста съм пътувал. Имам представа какво би ме очаквало в друга държава. Но тук се чувствам добре. Ако не беше така, щях да замина. Но харесвам страната си, обичам приятелите си, семейството. Обичам природата на България и това, че тук все още има девствени места.

Можех да живея във Франция заради бившата ми приятелка(френска балерина б.а.) Но тя също би могла да живее тук. А можехме да отидем и на трето място. Бихме могли да отидем къде ли не. Можеше да се направи опит да бъдем заедно, но в крайна сметка реших да остана в страната си. Не мога да кажа, че съжалявам, че сме се разделили, тя никога няма да остане далече от мен. Приели сме факта, че е невъзможно да сме заедно, но това не означава, че нещо между нас се е счупило. Може би изпитвам съжаление, че не опитах да бъда във Франция, но ако бях опитал, щях да съжалявам, че не съм останал тук. Мога да кажа, че следвам избора, който сме направили и това ми се струва най-реално.

Ако ми се случи да се влюбя, естествено, че няма да се противопоставям. Ще се отдам на чувството, докато пламне и се взриви, а после изгасне от само себе си...или пък продължи.
Но аз съм импулсивен човек и не си позволявам да правя планове. Дори и да не съм сам, не изключвам възможността съдбата да ме шамароса така, че изведнъж да се влюбя в друга. Затова не мога да обещая никому нищо, свързано с брак, или някакви по-дългосрочни планове за идилия, тъй като ще излъжа. Ако аз самият перфектно зная кой съм, какво искам и как мога да го изпълня, тогава може би бих могъл да дам някаква бегла диагноза за бъдещия си живот. Но засега не мога.

Все повече жени ме заглеждат, но това се дължи на факта, че виждат на живо познато лице от телевизията. Получавал съм предложения, но не нахални. Идват, искат да се запознаем, всичко е съвсем фино...аз бих се влюбил в Личност. Не мога да кажа, че тя ще е висока със сини очи и червена коса. Но ако видя моя човек, ще го разпозная и може би това разпознаване ще стане взаимно. Може би лека-полека. Впечатлението от точи човек може би ще се утвърждава постепенно, но сигурно. Като хипопотам(усмивка). Бих се влюбил в търсеща личност, която е осъзнала, че животът е много по-различен от нормите, които умишлено се опитват да ни налагат.

Много обичам да пътувам, харесва ми да се откъсвам от града. Понякога пътувам сам, понякога с приятели, понякога се впускам в приключения с хора, които изобщо не познавам. В зависимост от настроението. Обичам и да рисувам. През лятото в Ковачевица се организира пленер за студентите по рисуване от Югозападния университет и аз почти всяка година ходя с тях, много е приятно. Когато съм в София, понякога си почивам, като ходя да плувам, обикновено вечер.

Иван Юруков - актьорът фотограф

Любимият модел на звездата от "Столичани в повече" е колежката му Вили Марковска

Вчера мъжът, който всяка сряда изкусява жените от малкия екран с ролята си в "Столичани в повече" празнува рожден ден. Иван Юруков прекара 33-ят си празник основно във фото архива си. Имаше за цел да намери най-добрите си фотографии, които "Стандарт" да публикува. Да, точно така! Не само героят му Андрей от сериала прекарва времето си зад обектива. Фотографията се е превърнала във завладяващо хоби и на звездата от Народния театър и всяка свободна минута той е с апарата си "Канон". Сам за себе си казва: "Аз съм любител, докопал се до професионална техника", и се усмихва чаровно, но свенливо. Както и в рисуването, което също отнема от свободното му време, той е самоук. Въпреки това е ужасно критичен към себе си. Дори безупречните му фотографии са подложени на залпове от упреци от собствената му уста. Обича да изразява себе си по всевъзможни начини - снима филми, играе роли в театъра и телевизията, прави снимки, рисува, свири с приятели в безименна банда, вае скулптури от пясък, докато е на море. Почти нищо от творенията си обаче не запазва. Обича да подарява. Особено картините. Странен характер - вещите не са му цел. Неговата задача е да помогне на таланта, който се крие в него да излезе на бял свят. След това физическото му измерение като че ли става ненужно за Юруков. Често подарява на любими хора, на роднини и приятели и дори на не толкова близки, които харесат творенията му. За себе си е оставил само една картина. И това е. Стига му мисълта, че в главата си има още много, които още не са излезли на бял свят. Как е започнал с фотографията, кога е хванал четката и какво заема свободното му време, Андрей Лютов от "Столичани в повече" разказа пред "Стандарт".

- Кога се запали по фотографията?

- Отдавна проявявам интерес, който се засили наскоро. Всъщност, когато започнах да снимам "Столичани в повече", където героят ми Андрей е фотограф. Аз съм и художник, интересувам се и от композиция, светлина, перспектива.

- С какво снимаш?

- С Cannon D5 Mark II.

- Ти реално снимаш ли по време на сериала?

- Да, когато хората ме виждат, че натискам спусъка в сериала, аз наистина правя снимка. Дори част от тези фотографии вече са използвани, като например снимките, които аз като Андрей направих, докато героят на Любо Нейков - кметът Чеканов, получаваше подкуп.

- Започнал си да си купуваш и професионална литература. Може ли фотографията да стане нещо повече от хоби за теб?

- Тези книжки са по-скоро теория за светлината. Уча се от тях как се прави осветление на голям терен, отразяване на светлина, колонна сянка.

- Кога намираш време да снимаш?

- Наскоро например Сава Протич, който завършва операторско майсторство, ме повика да му помагам като режисьор, за да си направи дипломната работа. Условието беше да се заснеме в студио. Аз трябваше да се занимавам с актьорите. Но започнах да помагам и с подреждането на осветлението. Превърнахме едно голямо пространство в помещение на замък, като закрихме двата прозореца на студиото с черен плат и оставихме само малки процепи в горния край. Сложихме над тях два прожектора, които сочат под ъгъл надолу. Пуснахме малко дим и се получи лъч, който се процежда в тъмнината. Ето така трупам опит. Не отказвам на колеги никога.

- Ти си и художник?

- Самоук съм. Например миналото лято нарисувах една икона на св. Петка. Бях в Югозападен Пирин, село Черешница. Там има параклис на св. Петка. Говори се, че едно време местните не са могли да запазят живи деца, всички са измирали. На някого се присънило, че някъде в местността трябва да изрови скрита икона и да построи параклис, където всеки ден да се пали кандило. Направили всичко това и намерили иконата. До ден днешен там палят кандилото два пъти на ден. Обичам да ходя там, защото всичко се е запазило, много е диво и е далеч от всичко. Дядо ми има вила там. Той живее сам и аз ходя при него.

- Откога си с четка в ръце?

- От малък. Рисувахме заедно с художника Стоян Божкилов от Сандански. Работили сме върху интериори на заведения, дискотеки, правили сме дърворезби. В Благоевград се учех да рисувам, като всеки ден ходих по парковете с молив или въглен. Един път зад гърба ми се приближи човек и каза: "Много хубаво. Браво!" Покани ме да ми покаже своите творби. Тръгнах с него и ме заведе в ателието си: "Аз рисувам икони и изкарвам пари от това. Искаш ли да ми помагаш?", попита ме. Аз се съгласих веднага. Започнах да му помагам и да рисувам, да нанасям боята, а той после да минава с фината четка. Помолих го да взема и моя приятел Стоян и той се съгласи. Така станахме св. св. Стоян и Иван Иконописци. Някои пъти, преди да сложим белия грунд за основа на дървото, с молив се изписвахме така, след което го намазвахме отгоре, така че да не се вижда.

- Снимал ли си колегите си? Кой ти е любимият модел?

- Да. По време на "Столичани в повече" ги снимам с личния ми апарат, който си нося постоянно. Най-обичам да снимам Вили Марковска, защото с нея се получават хубави неща. Тя се поддава, другите повече се крият и не искат да ги снимам.

- Все пак играете влюбени в сериала.

- Да, именно.

- Да не сте и в живота?

- Ммм, не.

- Фотографията или изобразителното изкуство?

- Не мога да кажа кое от двете. Преди всичко аз съм артист. Моята роля е да помагам на това, което иска да излезе от мен - независимо дали ще дялам камък, ще снимам, ще изричам думи на сцената, ще рисувам.

- Теб кой те снима?

- Никой, аз не обичам да се снимам.

Иваничка Тодорова

Честит Рожден Ден на най - харизматичния български актьор

Иван Юруков!!!

“Творецът не бива да се ограничава в определен тип изкуство, а трябва да развива способност да изразява емоциите си. Не си поставям прегради”

По много неща Иван Юруков се доближава до своя герой Андрей Лютов от най-рейтинговия сериал “Столичани в повече” по Би Ти Ви. Той изпълнява една от главните роли в поредицата и напоследък логично се радва на повече внимание от хората, които понякога го спират на улицата за автограф или снимка. Животът му обаче не се е променил кой знае колко от снимките насам, понеже е погълнат от работата си – освен в “Столичаните” Юруков играе в 7-8 представления в Народния театър, а в малкото си свободно време пътува, рисува и прави късометражни филми.

Андрей от “Столичаните” вероятно ще се промени в следващите епизоди, тъй като в характера му е заложено да се развива.

Нищо чудно да стане и водеща фигура в действието. “Той е нетърпелив, често сменя желанията си, не се задържа на едно място, авантюристична натура е”, разказва актьорът.

Затова пък е най-обективният, понеже е чужд на средата, в която се завръща, далече е от всекидневните проблеми и свади на семейството си, обяснява Юруков.

Но по какво Иван най-много прилича на Андрей? Освен че харесва фотографията, младият актьор много обича пътешествията (Андрей е фотограф, установил се за постоянно в Австралия - бел.авт.). Когато почивката му се съчетае с тази на приятелите му, пътува в компания, но често се случва да странства и сам. В паузата между снимките на първи и втори сезон навестил приятели на морето. Запален е и по планинския туризъм. Роден е в Сандански и му харесва да остава в семейна къща близо до Мелник, в село Черешница. В чужбина също е обикалял насам–натам: “Понякога тръгвам без цел и причина с кола из Европа.” Засега не е стигал чак до Австралия, но е ходил в Канада и САЩ.

Често се отбива до Франция. Преди няколко години, докато пътува из Нормандия, се озовава късно вечерта в градчето Байо, близо до мястото, където през Втората световна война дебаркират съюзниците. Няма къде да отседне.

“Помолихме едни хора да ни упътят къде да пренощуваме, а те ни поканиха да останем в къщата им. Организираха вечеря специално за нас на двора, под едно дърво. Бяха много добре настроени и в крайна сметка останахме три дни у тях. Впоследствие се оказа, че домакинът ни е прапрапраправнук на д-р Гилотен. Показаха ни документи, които удостоверяваха родствената връзка с човека, дал името си на гилотината. Даже ни почерпиха със 100-годишен калвадос (ябълкова ракия - бел.авт.) от сватбата на някоя прабаба”, разказва Иван.

За разлика от Андрей, Юруков никога не е попадал в ситуацията да се влюби в неподходящата жена, така както героят му се влюбва в Мария, дъщерята на омразните съседи. Но пък е готов на какви ли не щуротии за жената, по която се е увлякъл. Докато служи войник в Плевен, пропътува огромно разстояние, за да види едно момиче за час и да се върне обратно в поделението, преди да са го спипали. “От казармата в Плевен трябваше да стигна до морето, след това да взема влак до София, за да замина за Благоевград с друг влак, оттам на автостоп да отида високо в планината в едно село, където тя беше с родителите си, да се видим точно за един час и после обратно през София за Плевен, за да бъда навреме в армията, без да ме накажат. Това в рамките на 24 часа”, описва едно от любовните си приключения актьорът. Той обаче не би отнел жената на друг мъж. Е, освен ако не го сполети толкова силна любов, че да не е способен да се бори срещу чувствата си. Всъщност гледа да избягва подобни ситуации.

Въпреки че го определят като един от секссимволите на новото поколение актьори от родния екран, Иван Юруков не се възприема в подобна роля.“Поласкан съм, че попадам в този списък на “избраните”. Но някой да бъде определян като секссимвол с мисълта да се продава даден продукт по-успешно, ми се струва евтино”, коментира звездата.

Щастлив е, когато играе в театъра, защото обича да се потапя в богатите душевни светове на героите си. Ако някой ден му се падне да влезе в кожата на характерен злодей или на лошото момче, би искал да изкара наяве черната и бялата му страна, защото най-интересните персонажи за него са безспорно комплексни личности. “Първо ще трябва да го заобичам, за да мога по-добре да навляза в неговия свят”, казва актьорът. Героят му Дмитрий в “Бягащи странници” от Алексей Казанчев е точно такъв – изтъкан от вътрешни противоречия и терзания.

Според Иван театърът носи само красота. Не би изиграл нещо откровено грозно. “Сега има хора, които стигат до какви ли не извращения на сцената, до себелинчуване. Това не ме интересува.” Едно от най-големите предизвикателства за него досега е ролята на Родион Разколников в “Престъпление и наказание” на Достоевски. Смята, че чувството за съвест е най-голямото наказание за съгрешилия. Големият руски прозаик го следва и по време на приемния изпит в академията – пред комисията младежът пресъздава част от монолога на парадоксалиста от “Записки от подземието”. С него влиза от раз. Веднага след дипломирането си през 2004 г. се присъединява към щатната трупа на Народния театър. В момента играе в представления като “Балът на крадците”, “Мизантроп”, “Идеалният мъж”, “Престъпление и наказание”, “Полет над кукувиче гнездо” и др.

Провокира го и образът на хомосексуалист в сериала “Забранена любов”. Към него подхожда не като към гей с характерните му жестове, а просто като човек, влюбен в друг човек.

“В случая просто беше мъж. Опитах се да стигна до човека независимо от пола. Оттам нататък всичко тръгна от само себе си”, разказва 32-годишният актьор. Досега не му се е случвало да изиграе женска роля, а би му се искало.

Преди да се отдаде на актьорската професия, Иван има намерение да става художник. По това време живее в Благоевград, където учи едновременно за художник и актьор.

Желанието да играе все пак надделява. Приемат го в НАТФИЗ година по-късно в класа на проф. Стефан Данаилов. Днес продължава да рисува за удоволствие, лятно време посещавапленери. Това е начин да се откъсне временно от постоянната си среда.

Напоследък е привлечен от идеята да бъде от другата страна на камерата. Снима късометражни филми, някои от които вече са спечелили награди. Изявата като режисьор му помага да разбере по-добре актьорската си професия и да се усъвършенства в нея.

От време на време пише свои размисли, пробва се и с поезия. Но писането е повече за него самия. “Творецът не бива да се ограничава в определен тип изкуство, а трябва да развива способност да изразява емоциите си. Не си поставям прегради”, обяснява Иван Юруков.

Често казва, че е объркан. За него това е положително усещане. Никак не му допада да се отдава на рутината. “Гледам да дерайлирам, да отида в неизвестното, където ми е по-интересно. Извън релсите няма суета и човек може да срещне себе си.”

ЦВЕТА АТАНАСОВА

"ПОСТОЯННО ме връхлитат стихийни страсти. Често им се отдавам, докато не дойде ред да се противопоставя", споделя пред "168 часа" Иван Юруков.

Актьорът е играл най-противоречивите и амбициозни роли в театъра. От момента, в който завършва НАТФИЗ, става част от трупата на Народния театър. Следват номинации за най-престижните награди в гилдията. В новия български сериал "Столичани в повече" играе главна роля - на Андрей Лютов. Освен изключително успешен като актьор, Юруков е сред най-харесваните и ухажвани мъже в България. Въпреки това в живота му любов няма.

"В момента работя страшно много и така ми харесва. Имам нужда от работа.

Не ми тежи, напротив, доставя ми удоволствие. Освен седемте постановки в театъра и снимките на "Столичани в повече" не правя нищо странично. В пет часа ставам, за да мога в шест часа да съм на линия. Почти през вечер съм на представление. Не се изморявам, но като цяло се стремя да си пестя силите за това, което правя в момента. Времето не стига за личен живот", споделя Иван Юруков. Успехите му и в киното, и в театъра, и в телевизията се роят. Въпреки това актьорът е категоричен, че ангажиментите му не биха могли да му осигурят спокоен и честит живот.

"Засега се грижа за себе си. Не се грижа за семейство. Нямам деца. От тази гледна точка мога да оцелея. Като мен разсъждават страшно много хора на моята възраст. Казват си: "Добре, че нямам семейство"", обяснява Юруков.

След рекордния рейтинг на "Столичани в повече" актьорът става познат и като големия син на семейство Лютови - Андрей. Той живее дълги години в Австралия. Връща се у нас, но вече гледа с други очи на живота в България.
Подобно на него, и Иван Юруков се е блазнил да поеме към чужбина. "Въобразявал съм си, че мога да отида в чужбина, да загърбя всичко. Колебаех се да заживея във Франция, но не посмях да го направя. Разбрах, че няма какво да правя там и че всичко, от което имам нужда, е тук. Чувствам се свободен. Мога да пътувам из планините, да пътувам с приятелите си. Тук е вкъщи", обяснява актьорът. Две години подред той получава номинации "Аскеер" за изгряваща звезда, ролите са Сганарел в "Лекар по неволя" на Молиер и Дмитрий в "Бягащи странници" на Казанцев.

Сред най-запомнящите му роли остава тази на Разколников от "Престъпление и наказание". Сложният и объркан характер на идеалиста, който се опитва да промени света към по-добро, а в същото време става убиец, е предизвикателство за всеки актьор. На Юруков се отдава особено добре. "За ролята на Разколников дадох всичко от себе си, което на този етап можех да дам. Чувствам го близък. Общо с Разколников има всеки един младеж на 18-19 години, на когото му предстои да се сблъска с реалния живот. Вижда, че системата, в която ни предстои да влезем, не ни изнася, не ни харесва. Не искаме да бъдем в нея. Всеки си изразява бунта по различен начин. Разколников стига до крайност. Убива. Не за да спечели пари и да ограби, а за да провокира себе си, съдбата, живота, всичко. Това е крайна мярка. Не е нужно да стигаме дотам, за да покажем бунта срещу тази система", обяснява Иван Юруков.
Макар в момента да е сред най-ангажираните и успешни актьори и да играе пред пълни зали, той е категоричен, че сред най-големите проблеми на България e липсата на целенасочена политика към културата. И обяснява, че престъпленията и бездуховността си имат лесен и естествен лек в лицето на изкуството. "Яд ме е, че не се обръща достатъчно внимание на кризата в културата. В една държава това е най-важното. Всички сме свидетели колко милиони се отделят за подслушвателни устройства. Една десета от тази сума не достига до културата. А логиката е много проста. Ако се инвестира в култура, в младежки спорт и в образование, тогава младото поколение ще са ангажирани с креативни неща и няма да се занимават с престъпност. По естествен път престъпността ще бъде изкоренена, без да има нужда от огромна полицейска армия", обяснява Юруков. Той е категоричен, че от 20 години насам оправданията са много, а воля за промяна на статуквото напълно липсва. "Дори кризата стана повод за оправдание на грешките. С кризата се спекулира, както с всичко у нас", продължава актьорът. През 2009 година той участва в документалния филм за инж. Иван Иванов (1891-1965 г., кмет на София от 1934 до 1944 г. - б.р.), един от най-успешните кметове на столицата. Юруков влиза в ролята на секретаря на градоначалника Петър Славински. След като в детайли научава биографията на умелия политик, Юруков дава ясна диагноза на проблемите, които имаме в момента.

"Дори паметник на инж. Иван Иванов няма. А той би трябвало да бъде пример за всички останали, които седят зад банките и решават съдбата ни. Хората във властта трябва да са преди всичко добри, с ясна идея какво да посигнат за благото на всички. Точно като инж. Иван Иванов. Затова се изисква много талант. Трябва да са преди всичко филантропи, да обичат човека. Днес сме свидетели на противоположното. Без значение дали са леви, десни, анархисти, монархисти, хората във властта единствено мачкат можещите. Когато един човек е кадърен и го бива в нещо, и го прави добре, той трябва да бъде потъпкан и унищожен. Това не го разбирам и ме натъжава", продължава актьорът. Въпреки това според актьора талантливите хора все пак намират начин и сили да се абстрахират от всички трудности. "Един творец не прави нещата, за да печели пари, или за да става известен. Прави го, защото така е отредено. Творецът Съ-действа нещата да се случват. Това е духът на народа. Такива хора трябва да вървят една крачка пред останалите, за да подсказват посоката", продължава актьорът. Логично след като талантливите хора не са заели заслуженото им място, любов към родината изобщо не съществува.

"Хората отдавна станаха обезверени. Патриотичният дух липсва. Аз също нямам. Как да се бия в гърдите и да казвам: Vive la Bulgarie. Нали все пак това е идеята на патриотизма. На какъв език да го викам, на чужд ли?", разяснява талантливият актьор. Той има собствено мнение за необходимостта от привързаност към отечеството. "По-важно е хората да са будни, а не патриотични", продължава Юруков. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. До ден днешен си спомня уроците на звездата от "На всеки километър".

"Стефан Данаилов ни научи на най-важното - да бъдем откровени. Да казваме това, което мислим, и да го казваме добре. Научи ни да вярваме на себе си. Това е основата. Оттам нататък всеки си натрупва знания", продължава Иван Юруков. Очевидно актьорът успява до съвършенство да усвои уроците от академията за актьори. Освен в театъра, има немалко успехи и в киното. Изпълнява главна роля в комедията "Леден сън" (2005) на реж. Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI uno, също и в телевизионния "Самотни сърца" на Валентин Гошев.

"Засега няма роля, в която да не мога да вникна. Винаги съм се опитвал да приведа персонажа до себе си. Да го заобичам. Независимо какъв е - зъл, добър. В комбинация с това, което авторът е вложил, и моето усещане се получава интересен образ - продължава актьорът. В нашумелия сериал "Столичани в повече" неговият персонаж му допада особено много.

"Усещам го близък. Човек, който е заминал от България едва на 17-18 години, се връща коренно различен човек. Пораснал е. Свикнал е да живее в чужбина с друг стандарт и начин на мислене. Когато се върне, се чувства чужденец. Но българинът, макар и да е живял в чужбина, с българския манталитет трудно се разделя", обяснява относно характера на интелигентния и амбициозен фотограф Андрей Лютов Юруков. Той познава отблизо част от екипа на "Столичани в повече" от киното и от театралната сцена. За пръв път на снимките актьорът се запознава със Стоянка Мутафова.

"Да играя заедно с великата Стоянка Мутафова по време на заснемането на части от първите епизоди, за мен беше чест. От голямата актриса човек може само да се учи, дори когато я наблюдава, без да є партнира", обяснява Юруков. Той е категоричен, че сериалът ще става все по-интересен с всеки следващ епизод. "Целенасочено героите са доближени до обикновения човек, разкриват познати характери. Всеки един от нас има възможност да изработи много интересен персонаж. Сценаристите са се постарали да осеят сюжета с вълнуващи авантюри и събития", обяснява Юруков. Въпреки изключително натоварената програма в театъра и постоянните снимки за сериала, актьорът нито веднъж не се е замислял да се откаже и да загърби всичко. "Не е имало случай, в който съм си казвал "Край, дотук бях! Напускам театъра!" Надявам се никога да не се случи", обяснява Юруков.

Освен че в момента никой не се интересува от културата, никой не се интересува и от опазването на природата. Второто е дори по-страшно, категоричен е талантливият актьор.

"Трябва да обръщаме повече внимание на природата. Страшно е когато забравим откъде излизаме. Безразборното є унищожаване ме натъжава. Това е страшно. Какво означава Природа? При-рода - това е нашето начало. Забравяме за това изобщо", продължава Юруков. За себе си обяснява, че постоянно търси и преследва вдъхновение. Гледа много филми. Понякога има нужда от самота, намира го, когато пътува.

"Понякога се чувствам объркан, понякога се чувствам уверен. Фактът, че е колебливо усещането, означава, че има много още какво да се научи", обяснява талантливият актьор. Въпреки че намира много несъвършенства на живота в момента, той не се ангажира да дава точни диагнози и методи за промяна. "Човек трябва първо да намери душевния си мир, или по-точно пътя към душевния си мир. И чак тогава би могъл да даде дефиниция какво да се промени. Вярвам, че трябва да променим не външното, а себе си", казва Юруков.

Кратка визитка:

Роден: 27 май 1978 г. в град Сандански
Завършва НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов.
Дебютира на сцената на Народния театър "Иван Вазов" през 2005 г. в ролята на Алберто в "Лека нощ, Патриция" от Алдо де Бенедети.
През 2008 г. получава награда от Министерството на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура.
Късометражният филм "Лора", на който е режисьор и оператор, печели феста "Синемаспорт" през 2007. Същата година с късометражния филм "Луизет" Юруков печели две награди на фестивала.
През този театрален сезон Иван Юруков участва в спектаклите "Престъпление и наказание", "Балът на крадците", "Идеалният мъж", "Осъдени души", "Мизантроп", "Полет над кукувиче гнездо", "Слуга на двама господари".

Над 100 души работят по сериала
Актьорите от "Столичани в повече", който тръгна по bTV, за по-малко от половин месец заснеха сцени в болница, църква, на гробище, в кръчма, в пещера, в кабинета на кмета, в ареста и още много външни локации извън домовете на враждуващите семейства Чеканови и Лютови. В работата по продукцията е ангажиран екип от над 100 души от bTV и Dream Team Productions.

N 1

Два милиона и сто двайсет и две хиляди зрители са гледали премиерния епизод на "Столичани в повече", обявиха от bTV. Това се равнява на 29,36 рейтинг и почти 70% дял от аудиторията, която е гледала телевизия между 21 и 22 часа на 23 март. Цифрите са изключително високи за българска продукция. За сравнение успешният старт на Lord of the Chefs привлече около милион и половина зрители.
В същото време Nova излъчиха епизод от американския сериал "От местопрестъплението - Маями", с който са успели да съберат под 300 000 зрители и дял от едва 8 процента. БНТ са заложили на филма "Фантоми", с който са си осигурили около 75 000 зрители и малко над 2% рейтинг. И за двата канала по отношение на пазарния дял резултатите са по-ниски от обичайното. "Столичани в повече" привлече повече зрители от поредния епизод на "Забраненият плод", чийто рейтинг по принцип е сред най-високите на националната телевизия.

От сутрин до здрач

"Столичани в повечe" ще е дълъг сериал, поне 70-80 серии. Екипите снимат от средата на февруари при изключително тежък график. Снимките започват в седем сутринта и продължават до 19-20 часа всеки делник.

Като "Ангели и демони"

"Столичани в повече" е вторият български сериал в ефира на bTV, а и в телевизионния ефир като цяло, създаден по правилата и със средствата на голямото кино. Сериалът се снима с най-съвременните камери, с които са заснети холивудските мегапродукции като "Социалната мрежа", "Ангели и демони", "Книгата на Илай".

Двама се борят за Ромина

"Мис България 2010" Ромина Андонова също участва в сериала. Още с появяването си красавицата внася раздор и ще пленява сърцето едновременно на двама от героите. Хубавата Елена е приятелката на богатия софиянец Константин Цеков, изигран от Христо Гърбов.
"Тя е с една идея по-превзета и разглезена от мен", споделя за героинята си Ромина.

Интервю с Иван Юруков за сп. Журнал

"Тази неделя" с Лора Крумова - гост в студиото Иван Юруков

линк към видеото на bTV

Shots by Ivan Yurukov

"Топъл ноември'' • ''Warm November'' •

„Топъл ноември” – най-добрият български филм на ФИЛМИНИ 2010

На 18 октомври на официална церемония международното жури на фестивала за късометражно кино ФИЛМИНИ обяви избора си за най-добри филми. „Топъл ноември” е заглавието от България, което носи на режисьора си Валентин Гошев наградата в категория Най-добър български филм. Филмът разказва за младия самотен баща Стефан (Иван Юруков), който все още търси своето място в живота. Неутвърден писател, той чака издаването на първата си книга. Сам отглежда сина си, а междувременно новата му приятелка вече е бременна. На всичко отгоре баща му е в болница и трябва да даде кръв за операцията му.
Сценарист на лентата е режисьора Валентин Гошев, оператор – Димитър Костов. Филмът е създаден през 2009 г. Наградата ще осигури възможността на режисьора да създаде следващия си филм, защото традиционно, вече за четвърта година, наградата предоставя кино лента, камера и лабораторни услуги от Коdak Cinelabs България.

Нови снимки от ПРЕДПРЕМИЕРАТА

"Вътрешната корекция винаги става, чрез другите хора"

Интервю с Иван Юруков за сп. "Hello"

Защо прие ролята в "Столичани в повече"?

В последно време ми се струва, че все повече хора са готови да се отдадат на нещата, от които се вълнуват и да докажат, че има смисъл в правенето на български филми; че има какво да кажат и могат да го направят достойно. Приех да участвам в сериала, защото вярвам, че хората, които го правят, се влагат на 100% и може да стане нещо много хубаво. Предизвикателство е да съм част от всичко това.

Героят ти близък ли е до теб?

Аз умишлено го приближавам до себе си. Имам много приятели, които отдавна са в чужбина. Някои са успели, други- не толкова. В общи линии сме изгубили връзката помежду си. Дори да се върнат, едва ли ще имаме същия контакт. Което не значи, че моят герой трябва да е тъжен, напротив. Сега имам възможност да играя такъв човек и чрез него бих могъл да изясня на себе си как се чувства един завърнал се емигрант и какво би искал да каже на хората. Младите избягаха в чужбина, а това действа демотивиращо. Всички се надяваме на градивна промяна в страната ни, но без новата вълна интелигенти това е много трудно. Тази тема се дъвче от много време, но нищо не се променя. Кротуваме си и удобно се оправдаваме. Идеята не е да се унищожава, а да се създадат по- добри условия за живот, така, че хората да не искат да си отиват. Ако аз съм представител на този контингент хора, които са избягали и продължават да бягат, ще се опитам да представя персонажът си достойно.
Поводът му да избяга няма да е просто каприз, а по- скоро бунт. Надявам се да представя протеста на младите неудовлетворени хора.

Талантът ти наследен ли е?

Баща ми пее много добре, но само, когато се къпе под душа.

На какво мислиш се дължи това?

Казаха ми, че Сатурн е влизал в някаква комбинация с другите планети.

Значи си е чиста случайност?

Исках да стана художник и заради една любов отидох да уча и да живея в Благоевград. Готвех се да вляза рисуване, а вечер имах свободно време. Видях обява в Младежкия дом. Търсеха се аматьори актьори. Аз се явих , те ме приеха и реших, че много ми харесва.
Така кандидатствах и рисуване, и актьорство и ме приеха и в двете специалности. После се преместих в НАТФИЗ. Любовта си остана в Благоевград. Помня, имахме разговор на един фонтан. Аз й казах, че мисля да кандидатствам в театралната академия. Тя се разплака и каза, че ще ме приемат и ще се разделим. Както и стана.

Спомняш ли си първото излизане на сцена?

Да, 2 минути преди да изляза ми потече кръв от носа. Слава Богу, ролята ми беше на студент по медицина, който в началото на действието държи в ръцете си книга. Запуших с пръст нсоа си, все едно изследвам нещо (запушва едната си ноздра с палец). Започнах репликите си носово, и когато излязох на сцената видях че кръвта е абсолютно спряла. Помислих си: "Е•• си, к'во е т'ва нещо!? Супер!". Хубаво усещане.

Какво изпитваш преди да излезеш на сцената?

Много силно вълнение, усещане за нещо велико, което ще ми се случи всеки момент. Контактът с публиката, която очаква да види нещо хубаво, защото е позитивно настроена. Човек не отива негативно настроен да гледа театър. Цялата тази позитивна енергия се предава в пространството, а когато излезеш на сцената не се занимаваш с това каква енергия усещаш, а с това какво мисли героят ти.

Най- яркият ти детски спомен?

Дълго време бях в един плувен спортен интернат. По мое желание влязох там, но когато навърших 14 реших, че плуването не е за мен. Не смеех да кажа на баща си, за да не го разочаровам. Един ден реших да му кажа и очаквах да последва дълга тирада с която да ме разубеди. Но той каза: "Решението е абсолютно твое." Тогава разбрах, че за всичко решавам аз сам.

Като човек от кого си се учил най-много?

Имам един много близък приятел - Росен Станев, с когото се познаваме от много време. Приемам го като учител. Срещите ми с него са съществени. Начинът, по който той ме провокира, е това, което ме учи. Той е човек, събеседник, чрез когото мога да си отговоря на въпроси. Обикновено си отговарям, но не винаги с правилния отговор.

Играл си Разколников с "Престъпление и наказание". Ти самият човек на противоречията ли си?

Разбира се. Характерът ми е противоречие. Не харесвам посредствеността. Опасявам се да не изтърва близостта до себе си. Искам да изразявам собствените си мечти, желания, моите искания към мен самия, дори начина ми на самоирония. Ако го постигна, това ще бъде пренесено на сцената и на екрана.

Егоцентричен ли си?

Да, мисля, че е нормално.

Не пречи ли на развитието, когато човек не може да се види отстрани?

Някъде четох за двама пожарникари, които отишли в гората, защото пламнал пожар. И двамта се юрнали да гасят. Единият станал черен от пушека. Другият си останал бял, чист.
Отишли на потока да се измият. Според теб кой ще се измие?

Този, който е черен.

Не, ще се измие чистият, защото като види черния, ще си каже: "И аз съм черен."
И ще се измие. А черният, като види белия, ще си каже, че е чист. Вътрешната корекция често става чрез другите хора, които ти избираш да те коригират. Това са хората, с които ме е срещнал животът. Които харесвам и чувствам близки.

Най - емоционалният момент на сцената?

Когато усетя, че публиката диша заедно с нас. Това не може да се опише. Когато всяко едно мое действие предизвиква реакция у публиката. И се получава унисон.

Имало ли е роля, от която да не можеш да се откъснеш?

Всички роли. Във всеки период на работа върху съответната роля, започвам да мисля и да действам като този човек. По някакъв начин той остава в мен. Когато играх Разколников, вечерта, преди премиерата, прибирам се вкъщи и всички лампи в коридора бяха изгасени. В тъмното усещам нечие присъствие. Аз не виждам, защото е тъмно. Студено е и има някаква миризма. Разбрах, че става въпрос за човек от улицата, който няма къде да спи. Реших, че в този момент трябва да му помогна, както Разколников би постъпил. Би го прибрал вкъщи. Не посмях да го направя, а просто му дадох един пуловер, шише с вода и малко ракия, за да се стопли. Казах му: "Внимавай да не изплашиш някого в тъмното!" Нищо не каза. Сутринта, когато трябваше да тръгвам за репетиции, беше вече светло. Помислих си за него, но реших, че вече си е тръгнал. Нищо подобно. Чакаше ме между етажите. Беше застанал на колене, с ръце напред и каза:"Благодаря ти, Бог да те поживи!" Това ме разтърси много. Видях нищетата в очите.

Емоционалността помага ли ти?

Да, артистът трябва да е с широка емоционална амплитудност. Но и пречи, защото прекалената емоционалност уморява.

Как се възстановяваш?

Ходя на минерални бани! Шегувам се. Много обичам да пътувам и да рисувам. Това лято бях на село. Супер си изкарах. Само с дядо ми, почти един месец.
Седях си на една тераса, под една асма с грозде, отпред един хубав пеизаж, едно жужене наоколо, едни смокини...
Оле, беше страхотно! Една рекичка течеше и аз си рисувах. Беше много приятно.

Най- странната случка с почитатели?

Да. Влизам веднъж в един магазин и казвам на жената зад щанда за сирене: "Може ли това парче сирене?". Тя ме погледна многозначително, с лека усмивка и ми каза:" За познати лица от по- хубавото!". И понечва да извади сирене изпод щанда. Това са привички от соца, а то релано нямаше никаква разлика между сиренето отгоре и това в хладилника. Беше много симпатично.

Лесно ли се влюбваш?

Леле, ако го кажа това..Дали ще успея да срещна отново тази жена? Преди около месец се влюбих в едно момиче. Тя беше с бял пуловер, с червсена коса. Седеше на втория ред. Играехме "Полет над кукувиче гнездо". И на поклона засякохме погледите си. Гледахме се през цялото време. Омекнаха ми краката, започна да ми се свива стомахът - почувствах се като малко дете. Не си въобразявам, мисля, че имаше нещо много красиво. Но в това е иронията. Знам, че вероятно никога няма да се срещна с нея, защото аз бях на сцената и ни дели този метър разстояние с публиката.

Защо да не се срещнете? Ако чете списанието и се разпознае?

Тогава: "На 27 март в "Клуба на архитекта", в ресторанта. Ще те чакам."

Как гледаш на определението "сексимвол" за себе си?

Моля? (едва ли може да си представите по- изумено лице) Не съм никакъв секссимвол. Тези, кото пишат тези неща, въобще не познават хората, за които говорят. Те търсят сензацията, жълтите истории. Считам, че това са глупости. Това не са съществени неща, които би трябвало да занимават хората.