събота, 28 май 2011 г.

Иван Юруков - актьорът фотограф


Любимият модел на звездата от "Столичани в повече" е колежката му Вили Марковска

Вчера мъжът, който всяка сряда изкусява жените от малкия екран с ролята си в "Столичани в повече" празнува рожден ден. Иван Юруков прекара 33-ят си празник основно във фото архива си. Имаше за цел да намери най-добрите си фотографии, които "Стандарт" да публикува. Да, точно така! Не само героят му Андрей от сериала прекарва времето си зад обектива. Фотографията се е превърнала във завладяващо хоби и на звездата от Народния театър и всяка свободна минута той е с апарата си "Канон". Сам за себе си казва: "Аз съм любител, докопал се до професионална техника", и се усмихва чаровно, но свенливо. Както и в рисуването, което също отнема от свободното му време, той е самоук. Въпреки това е ужасно критичен към себе си. Дори безупречните му фотографии са подложени на залпове от упреци от собствената му уста. Обича да изразява себе си по всевъзможни начини - снима филми, играе роли в театъра и телевизията, прави снимки, рисува, свири с приятели в безименна банда, вае скулптури от пясък, докато е на море. Почти нищо от творенията си обаче не запазва. Обича да подарява. Особено картините. Странен характер - вещите не са му цел. Неговата задача е да помогне на таланта, който се крие в него да излезе на бял свят. След това физическото му измерение като че ли става ненужно за Юруков. Често подарява на любими хора, на роднини и приятели и дори на не толкова близки, които харесат творенията му. За себе си е оставил само една картина. И това е. Стига му мисълта, че в главата си има още много, които още не са излезли на бял свят. Как е започнал с фотографията, кога е хванал четката и какво заема свободното му време, Андрей Лютов от "Столичани в повече" разказа пред "Стандарт".

- Кога се запали по фотографията?

- Отдавна проявявам интерес, който се засили наскоро. Всъщност, когато започнах да снимам "Столичани в повече", където героят ми Андрей е фотограф. Аз съм и художник, интересувам се и от композиция, светлина, перспектива.

- С какво снимаш?

- С Cannon D5 Mark II.

- Ти реално снимаш ли по време на сериала?

- Да, когато хората ме виждат, че натискам спусъка в сериала, аз наистина правя снимка. Дори част от тези фотографии вече са използвани, като например снимките, които аз като Андрей направих, докато героят на Любо Нейков - кметът Чеканов, получаваше подкуп.

- Започнал си да си купуваш и професионална литература. Може ли фотографията да стане нещо повече от хоби за теб?

- Тези книжки са по-скоро теория за светлината. Уча се от тях как се прави осветление на голям терен, отразяване на светлина, колонна сянка.

- Кога намираш време да снимаш?

- Наскоро например Сава Протич, който завършва операторско майсторство, ме повика да му помагам като режисьор, за да си направи дипломната работа. Условието беше да се заснеме в студио. Аз трябваше да се занимавам с актьорите. Но започнах да помагам и с подреждането на осветлението. Превърнахме едно голямо пространство в помещение на замък, като закрихме двата прозореца на студиото с черен плат и оставихме само малки процепи в горния край. Сложихме над тях два прожектора, които сочат под ъгъл надолу. Пуснахме малко дим и се получи лъч, който се процежда в тъмнината. Ето така трупам опит. Не отказвам на колеги никога.

- Ти си и художник?

- Самоук съм. Например миналото лято нарисувах една икона на св. Петка. Бях в Югозападен Пирин, село Черешница. Там има параклис на св. Петка. Говори се, че едно време местните не са могли да запазят живи деца, всички са измирали. На някого се присънило, че някъде в местността трябва да изрови скрита икона и да построи параклис, където всеки ден да се пали кандило. Направили всичко това и намерили иконата. До ден днешен там палят кандилото два пъти на ден. Обичам да ходя там, защото всичко се е запазило, много е диво и е далеч от всичко. Дядо ми има вила там. Той живее сам и аз ходя при него.

- Откога си с четка в ръце?

- От малък. Рисувахме заедно с художника Стоян Божкилов от Сандански. Работили сме върху интериори на заведения, дискотеки, правили сме дърворезби. В Благоевград се учех да рисувам, като всеки ден ходих по парковете с молив или въглен. Един път зад гърба ми се приближи човек и каза: "Много хубаво. Браво!" Покани ме да ми покаже своите творби. Тръгнах с него и ме заведе в ателието си: "Аз рисувам икони и изкарвам пари от това. Искаш ли да ми помагаш?", попита ме. Аз се съгласих веднага. Започнах да му помагам и да рисувам, да нанасям боята, а той после да минава с фината четка. Помолих го да взема и моя приятел Стоян и той се съгласи. Така станахме св. св. Стоян и Иван Иконописци. Някои пъти, преди да сложим белия грунд за основа на дървото, с молив се изписвахме така, след което го намазвахме отгоре, така че да не се вижда.

- Снимал ли си колегите си? Кой ти е любимият модел?

- Да. По време на "Столичани в повече" ги снимам с личния ми апарат, който си нося постоянно. Най-обичам да снимам Вили Марковска, защото с нея се получават хубави неща. Тя се поддава, другите повече се крият и не искат да ги снимам.

- Все пак играете влюбени в сериала.

- Да, именно.

- Да не сте и в живота?

- Ммм, не.

- Фотографията или изобразителното изкуство?

- Не мога да кажа кое от двете. Преди всичко аз съм артист. Моята роля е да помагам на това, което иска да излезе от мен - независимо дали ще дялам камък, ще снимам, ще изричам думи на сцената, ще рисувам.

- Теб кой те снима?

- Никой, аз не обичам да се снимам.

Иваничка Тодорова

петък, 27 май 2011 г.

понеделник, 16 май 2011 г.

“Творецът не бива да се ограничава в определен тип изкуство, а трябва да развива способност да изразява емоциите си. Не си поставям прегради”




По много неща Иван Юруков се доближава до своя герой Андрей Лютов от най-рейтинговия сериал “Столичани в повече” по Би Ти Ви. Той изпълнява една от главните роли в поредицата и напоследък логично се радва на повече внимание от хората, които понякога го спират на улицата за автограф или снимка. Животът му обаче не се е променил кой знае колко от снимките насам, понеже е погълнат от работата си – освен в “Столичаните” Юруков играе в 7-8 представления в Народния театър, а в малкото си свободно време пътува, рисува и прави късометражни филми.

Андрей от “Столичаните” вероятно ще се промени в следващите епизоди, тъй като в характера му е заложено да се развива.

Нищо чудно да стане и водеща фигура в действието. “Той е нетърпелив, често сменя желанията си, не се задържа на едно място, авантюристична натура е”, разказва актьорът.

Затова пък е най-обективният, понеже е чужд на средата, в която се завръща, далече е от всекидневните проблеми и свади на семейството си, обяснява Юруков.

Но по какво Иван най-много прилича на Андрей? Освен че харесва фотографията, младият актьор много обича пътешествията (Андрей е фотограф, установил се за постоянно в Австралия - бел.авт.). Когато почивката му се съчетае с тази на приятелите му, пътува в компания, но често се случва да странства и сам. В паузата между снимките на първи и втори сезон навестил приятели на морето. Запален е и по планинския туризъм. Роден е в Сандански и му харесва да остава в семейна къща близо до Мелник, в село Черешница. В чужбина също е обикалял насам–натам: “Понякога тръгвам без цел и причина с кола из Европа.” Засега не е стигал чак до Австралия, но е ходил в Канада и САЩ.

Често се отбива до Франция. Преди няколко години, докато пътува из Нормандия, се озовава късно вечерта в градчето Байо, близо до мястото, където през Втората световна война дебаркират съюзниците. Няма къде да отседне.

“Помолихме едни хора да ни упътят къде да пренощуваме, а те ни поканиха да останем в къщата им. Организираха вечеря специално за нас на двора, под едно дърво. Бяха много добре настроени и в крайна сметка останахме три дни у тях. Впоследствие се оказа, че домакинът ни е прапрапраправнук на д-р Гилотен. Показаха ни документи, които удостоверяваха родствената връзка с човека, дал името си на гилотината. Даже ни почерпиха със 100-годишен калвадос (ябълкова ракия - бел.авт.) от сватбата на някоя прабаба”, разказва Иван.

За разлика от Андрей, Юруков никога не е попадал в ситуацията да се влюби в неподходящата жена, така както героят му се влюбва в Мария, дъщерята на омразните съседи. Но пък е готов на какви ли не щуротии за жената, по която се е увлякъл. Докато служи войник в Плевен, пропътува огромно разстояние, за да види едно момиче за час и да се върне обратно в поделението, преди да са го спипали. “От казармата в Плевен трябваше да стигна до морето, след това да взема влак до София, за да замина за Благоевград с друг влак, оттам на автостоп да отида високо в планината в едно село, където тя беше с родителите си, да се видим точно за един час и после обратно през София за Плевен, за да бъда навреме в армията, без да ме накажат. Това в рамките на 24 часа”, описва едно от любовните си приключения актьорът. Той обаче не би отнел жената на друг мъж. Е, освен ако не го сполети толкова силна любов, че да не е способен да се бори срещу чувствата си. Всъщност гледа да избягва подобни ситуации.

Въпреки че го определят като един от секссимволите на новото поколение актьори от родния екран, Иван Юруков не се възприема в подобна роля.“Поласкан съм, че попадам в този списък на “избраните”. Но някой да бъде определян като секссимвол с мисълта да се продава даден продукт по-успешно, ми се струва евтино”, коментира звездата.

Щастлив е, когато играе в театъра, защото обича да се потапя в богатите душевни светове на героите си. Ако някой ден му се падне да влезе в кожата на характерен злодей или на лошото момче, би искал да изкара наяве черната и бялата му страна, защото най-интересните персонажи за него са безспорно комплексни личности. “Първо ще трябва да го заобичам, за да мога по-добре да навляза в неговия свят”, казва актьорът. Героят му Дмитрий в “Бягащи странници” от Алексей Казанчев е точно такъв – изтъкан от вътрешни противоречия и терзания.

Според Иван театърът носи само красота. Не би изиграл нещо откровено грозно. “Сега има хора, които стигат до какви ли не извращения на сцената, до себелинчуване. Това не ме интересува.” Едно от най-големите предизвикателства за него досега е ролята на Родион Разколников в “Престъпление и наказание” на Достоевски. Смята, че чувството за съвест е най-голямото наказание за съгрешилия. Големият руски прозаик го следва и по време на приемния изпит в академията – пред комисията младежът пресъздава част от монолога на парадоксалиста от “Записки от подземието”. С него влиза от раз. Веднага след дипломирането си през 2004 г. се присъединява към щатната трупа на Народния театър. В момента играе в представления като “Балът на крадците”, “Мизантроп”, “Идеалният мъж”, “Престъпление и наказание”, “Полет над кукувиче гнездо” и др.

Провокира го и образът на хомосексуалист в сериала “Забранена любов”. Към него подхожда не като към гей с характерните му жестове, а просто като човек, влюбен в друг човек.

“В случая просто беше мъж. Опитах се да стигна до човека независимо от пола. Оттам нататък всичко тръгна от само себе си”, разказва 32-годишният актьор. Досега не му се е случвало да изиграе женска роля, а би му се искало.

Преди да се отдаде на актьорската професия, Иван има намерение да става художник. По това време живее в Благоевград, където учи едновременно за художник и актьор.

Желанието да играе все пак надделява. Приемат го в НАТФИЗ година по-късно в класа на проф. Стефан Данаилов. Днес продължава да рисува за удоволствие, лятно време посещавапленери. Това е начин да се откъсне временно от постоянната си среда.

Напоследък е привлечен от идеята да бъде от другата страна на камерата. Снима късометражни филми, някои от които вече са спечелили награди. Изявата като режисьор му помага да разбере по-добре актьорската си професия и да се усъвършенства в нея.

От време на време пише свои размисли, пробва се и с поезия. Но писането е повече за него самия. “Творецът не бива да се ограничава в определен тип изкуство, а трябва да развива способност да изразява емоциите си. Не си поставям прегради”, обяснява Иван Юруков.

Често казва, че е объркан. За него това е положително усещане. Никак не му допада да се отдава на рутината. “Гледам да дерайлирам, да отида в неизвестното, където ми е по-интересно. Извън релсите няма суета и човек може да срещне себе си.”

ЦВЕТА АТАНАСОВА