неделя, 26 юни 2011 г.

Интервю за сп."Всичко за жената"

Той е също толкова симпатичен, колкото и героят му от "Столичани в повече" по bTV.
Ролята му е впечатляваща, не само, защото е главна, но и защото е алтернативна на останалите образи. Тя е нова и за обществото ни, което има нужда от хора като него- отдалечен от ежедневните съседски свади и наложени задължения. Различен мечтател, който вярва в любовта, обича природата и рисува удивително. Очакваме с нетърпение новия сезон на "Столичани в повече" през есента, когато ще видим Андрей променен и ще разберем какво ще се случи между него и Мимето.

Преди да станеш актьор си се занимавал с рисуване, кога беше това и как те грабна актьорската професия?

• Исках да стана художник и учих дърворезба и рисуване в Благоевград. Рисувах икони и изкарвах пари от тях, но това не ми беше основната мотивация. Нямах идея да ставам актьор. Вечерите ми бяха скучни и реших да се занимвам с нещо допълнително. Видях случайно обява, че търсят аматьори актьори, явих се и те взеха, че ме харесаха. На мен още повече ми хареса. Взаимно се избрахме - професията и аз. В Блгаоевград всъщност бях заради една любов. Останах там една година и след това кандидатствах в София, където започнах всичко отначало.

Чух, че си работил и като джамджия?

•Аз съм от гр. Сандански. Преди време баща ми беше казал, че ако не им се обаждам, значи съм добре, ако им звъня, значи имам проблеми. И аз реших да не им се обаждам, защото проблемите, които имах, не бяха достатъчно основателни, за да занимавам родителите си. Тогава работех като джамджия. Бил съм и барман, правех рекламни надписи по заведения.

Сега рисуваш ли?

•Да, обичам да ходя на вилата, близо до Мелник, където мога да се уединя и да рисувам. Лятото ходя с приятели художници в с. Ковачевица, където рисуваме. Напоследък съм увлечен и по фотографията. Запален съм и по планински туризъм.В чужбина също съм обикалял къде ли не. Понякога тръгвам без цел и причина с кола из Европа. Ходил съм в Канада и САЩ.

Какви изпитания ти поднася живота?

•Всеки по различен начин усеща своите изпитания. Можеш да бъдеш на върха, но изведнъж да се окажеш на дъното, и то с угризения на съвестта, че си ощетил и унизил или дори убил нравствено някого. Моите изпитания постоянно се менят. Едно от тях е да проверя себе си - доколко съм човек, доколко съм един посредствен "драскач", позьор актьор или драскач художник. Преди всичко трябва да се насочим към човека в себе си. Да го възпитаваме и да се стремим към съвършенство. И към доброто! Постоянно се говори за някаква промяна- "ще променим света", "ще променим хората". Човек не може да промени хората, може да промени единствено себе си. Ако всеки го направи, няма да я има необходимостта някой да променя нещо извън нас. За такъв тип провокация и изпитания говоря.

Вярващ ли си?

•Вярвам в съществуването на сила и енергия. Вярвам, че нещата, които се случват не са случайни. Вярвам в името, вярвам в доброто, вярвам в любовта..понякога. Трябва да обръщаме повече внимание и на природата. Какво означава природа? При-рода - това е нашето начало. Ние сме част от всичко това - от водата, почвата, въздуха. Имаме специална връзка с тях, но го забравяме. Взели сме се за по- велики от Бог, а всичко това е Бог.


Казваш в интервю, че преследваш вдъхновението, то ли е най- важното за теб?

•Мисля, че да. Без вдъхновение творецът не би бил такъв. Опитвам се винаги да съм нащрек, когато вдъхновението се появи, да го уловя. То винаги дива изненадващо. Ние трябва да го посрещнем с достойнство, заредени с необходимото търпение и уважение. Това не означава, че бродя всеки ден по улиците, за да го търся.

Означава ли, че не се оставяш по течението на случващото се?

•Ако неизвестността е течение, оставям се да ме понесе. Оставям нещата да се случват и гледам да не им преча, по-скоро да им помагам. Приветствам всичко ново. Неизвестното ми е по- интересно. Извън релсите няма суети и човек може да срещне себе си.

Четох някъде, че се чувстваш объркан?

•Това не означава, че съм заблуден и не знам къде се намирам. Означава, че се лутам постоянно и се натъквам на нови и нови въпроси и отговори. Разбирам, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат и че много още имаме да се учим. Затова казвам, че съм объркан. Опитвам се да се интересувам постоянно и да питам защо? Развивам интуицията си.

Доверяваш ли й се?

•Знам, че интуицията е върховно свойство на мозъка. Тя е изключително силно изразена в детето, което постоянно си задава въпроси. Затова се казва, че да запазиш детското в себе си, означава да поддържаш тази интуитивност, която имаш. Тя се оказва почти винаги вярна.

Играл си Разколников, който заради своя бунт срещу обществото убива. Какъв е твоят начин да се бунтуваш?

•Правя го с ролите, в които се превъплъщавам. Изразявайки себе си, изразявам и бунта си. Правя го и с късометражните си филми.

Доста ме натъжиха късометражните ти филми. Защо избираш герои неудачници?

•Никога няма чисто бял герой. Това е реалистична позиция, впечатленията ми от живота, тъжни или не, така виждам аз реалността. Иска ми се да бъдат дори с чувство за самоирония и хумор.

В епизод на "Столичани в повече" казваш, че любовта е птичка дяволита, а в действителност какво е за теб любовта?

•Това е цитат от Яворов. То не беше в сценария, аз го добавих. Сценаристите го харесаха, тъй като аз го повтарях постоянно. Много точно е казано:"Любовта е птичка дяволите, дето иска се пилее, дето иска там ще пее". Много точно. Повече от това не знам какво определение може да има за любов.

Романтичен ли си?

•Да, но не в лигавия смисъл на думата. по-скоро съм пиперлив, остър.

Като те гледам в "Столичани в повече" ми се струва, че образът ти е близък.?

•Да, така е. Опитвам се да стоя максимално откровен. Това ми харесва. Ето това отговаря на въпроса ти за бунта ми срещу лицемерието в обществото. С тази си роля мога да кажа, че има и други неща извън "селото". Не става дума за селото като локация, а за тесногръдието, за малодушието из а липсата на лична позиция. Това е и причината за постепенното общо затъпяване. Динозавърът мутира в кокошка, за да оцелее. Човекът от одухотворено същество, дарено с разум, емоции и талант, вместо да се стреми към съвършенство е склонен да принизява ценностите и става подвластен на консуматорство и меркантилност.

Във филма ти си алтернативата на този човек?

•Това е идеята. Различният човек, който не е въвлечен в ежедневните съседски свади или битови, досадни задължения на обществото. Той е друг човек, отдругаде, човек на момента, на вятъра. Мечтател.

В сериала "Забранена любов" играеш гей, Какво женско има в теб?

•Ха-ха, питай майка ми. Не знам, ако готвенето е женско занимание- обичам да готвя. Много мъже готвят. На мен ми харесва. Не харесвам да гладя. Във всеки човек има нещо мъжко и женско.

Как се доближаваш до героя си?

•На пръсти минавам през градинката, после наляво, вдясно, има една порта, чукам и ако не стане, не знам, може би обикалям три пъти и нахлувам с взлом (смее се).
Доближавам се до героя, като задавам въпроса, ако аз бях той, как бих реагирал в тази ситуация. Това е пътят, по който актьорът може да изгради образа си. Чрез постоянни въпроси търся прилики и различия. И когато се наложи да изиграя гей, за да го направя добре, трябваше най- напред да се слея с образа и да го заобичам. Той трябваше да бъде хем негативният герой, хем да има своите достойнства, както и основания да бъде такъв.
Трябваше да потърся общото със себе си и чак тогава да търся различията. А различията бяха, че той си пада по мъже, но приликата е, че двамата се вглеждаме в човека. Независимо от пола. Героят ми се влюбва в човека.

Скоро стана на 33, какво си пожела?

•Хората, които са около мен, да са по- усмихнати и да се чувстват добре. Това ще ме накара и аз да се чувствам добре.

Интервю за сп. МАКСИМУМ

Героят ми в сериала е свободолюбив, импулсивен и откровен. Своеобразен бунтар и авантюрист. Самият аз живея така. Внимавам да не попадна в релса. Ако това се случи, гледам да дерайлирам. Веднага. Да отида пак в неизвестното, там, където мога да се изненадам, да се вдъхновявам и да очаквам...всичко!
Понякога се чувствам като дете, което има нужда да зададе въпрос. И когато не намери отговора, се обърква. Понякога си задавам прекалено философски въпроси за себе си, живота, моето съществуване. На нас артистите ни се налага през две вечери да сменяме самоличността си в 7 вечерта. Това обогатява, но и задава много въпроси.

Не съм мечтал да живея в чужбина, но доста съм пътувал. Имам представа какво би ме очаквало в друга държава. Но тук се чувствам добре. Ако не беше така, щях да замина. Но харесвам страната си, обичам приятелите си, семейството. Обичам природата на България и това, че тук все още има девствени места.

Можех да живея във Франция заради бившата ми приятелка(френска балерина б.а.) Но тя също би могла да живее тук. А можехме да отидем и на трето място. Бихме могли да отидем къде ли не. Можеше да се направи опит да бъдем заедно, но в крайна сметка реших да остана в страната си. Не мога да кажа, че съжалявам, че сме се разделили, тя никога няма да остане далече от мен. Приели сме факта, че е невъзможно да сме заедно, но това не означава, че нещо между нас се е счупило. Може би изпитвам съжаление, че не опитах да бъда във Франция, но ако бях опитал, щях да съжалявам, че не съм останал тук. Мога да кажа, че следвам избора, който сме направили и това ми се струва най-реално.

Ако ми се случи да се влюбя, естествено, че няма да се противопоставям. Ще се отдам на чувството, докато пламне и се взриви, а после изгасне от само себе си...или пък продължи.
Но аз съм импулсивен човек и не си позволявам да правя планове. Дори и да не съм сам, не изключвам възможността съдбата да ме шамароса така, че изведнъж да се влюбя в друга. Затова не мога да обещая никому нищо, свързано с брак, или някакви по-дългосрочни планове за идилия, тъй като ще излъжа. Ако аз самият перфектно зная кой съм, какво искам и как мога да го изпълня, тогава може би бих могъл да дам някаква бегла диагноза за бъдещия си живот. Но засега не мога.

Все повече жени ме заглеждат, но това се дължи на факта, че виждат на живо познато лице от телевизията. Получавал съм предложения, но не нахални. Идват, искат да се запознаем, всичко е съвсем фино...аз бих се влюбил в Личност. Не мога да кажа, че тя ще е висока със сини очи и червена коса. Но ако видя моя човек, ще го разпозная и може би това разпознаване ще стане взаимно. Може би лека-полека. Впечатлението от точи човек може би ще се утвърждава постепенно, но сигурно. Като хипопотам(усмивка). Бих се влюбил в търсеща личност, която е осъзнала, че животът е много по-различен от нормите, които умишлено се опитват да ни налагат.

Много обичам да пътувам, харесва ми да се откъсвам от града. Понякога пътувам сам, понякога с приятели, понякога се впускам в приключения с хора, които изобщо не познавам. В зависимост от настроението. Обичам и да рисувам. През лятото в Ковачевица се организира пленер за студентите по рисуване от Югозападния университет и аз почти всяка година ходя с тях, много е приятно. Когато съм в София, понякога си почивам, като ходя да плувам, обикновено вечер.