Елегантен, остроумен и мечтател, почти като герой от пиеса на Оскар Уайлд – това е актьорът Иван Юруков. Повечето го познават като романтичния авантюрист Андрей Лютов от „Столичани в повече”. Но с ролята си на Разколников в “Престъпление и наказание” той отдавна е превзел сърцата и умовете и на изкушените от театъра. За любителите на статистиката е роден на 27 май 1978 г. Завършил е НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Сред знаковите му роли в Народния театър са Сганарел в „Лекар по неволя”, Дмитрий в „Бягащи странници”, Алцест в „Мизантроп”, Уорън в “Полет над кукувиче гнездо”. Въпреки успехите си на телевизионния екран Иван Юруков твърди, че никога няма да си тръгне от театъра, и не може да не му повярваш, като видиш блясъка в очите му. В свободното си време рисува, снима, пътува и подрънква в самодейна банда.Андрей
Постепенно, но интригуващо се развиват нещата между него и Мария, между него и родителите на Мария, както и вътре в семейството
Варна
Това лято ми направи впечатление на един доста самозаявил се и разцъфнал на културно ниво град
- Имаш ли някакви специални спомени, свързани с Варна?
- Варна винаги я свързвам с фестивала “Златната роза” и с театрални представления. Но това лято ми направи впечатление на един доста самозаявил се и разцъфнал на културно ниво град. Много приятно място и хората са позитивни.
- Вече започна вторият сезон на “Столичани в повече”. Да очакваме ли някаква радикална промяна в твоя герой в предстоящите епизоди?
- Както вече се видя от първите серии, Андрей е взел решението да се върне в Извор и да се опита да заживее със семейството си и близо до Мария. Не мисля, че нещо радикално ще предприеме героят ми, по-скоро ще рефлектира на ситуациите, в които ще попада в бъдеще, и на изненадите, които ще му предложи сценарият. Като цяло ще бъде интересно. Не мога да кажа, че ще се случи нещо, което да е с големи обрати и очаквания. Постепенно, но интригуващо се развиват нещата между него и Мария, между него и родителите на Мария, както и вътре в семейството.
- Даваш ли някакви идеи на сценаристите?
- Разговаряме със сценаристите, предлагаме някакви неща, някои от тях се одобряват, други не. Но като цяло те следват една предварително набелязана фабула, около която могат да се случат някакви малки изменения, но тя трябва да се върви последователно. Тяхната задача е много сложна, тъй като те проследяват няколко линии, които същевременно трябва да бъдат любопитни и да се преплитат по интересен начин.
- Снимал си доста късометражни ленти. Имаш ли амбицията да режисираш игрален филм?
- Опитвали сме с приятели да правим късометражни истории, които са ставали нелоши. Независимо дали е пред камера или зад камера, удоволствието е едно и също. Един игрален филм изисква голямо отдаване, страхотна подготовка, работа с екип, изобщо голяма отговорност. Но може би един ден, ако се роди хубава идея, която си заслужава, тя ще намери своя начин да се прояви и аз ще се опитам да не й преча.
- В последно време много се шуми около възраждането на българското кино...
- Да, гледам нови филми и мисля, че има страхотни попадения. Не мога да говоря за възраждане, защото това изкуство е живо. То не стои в някаква рамка, а си намира своите възходи. Според мен новите хора и генерации имат какво да кажат. Хората са натрупали страшно много емоции в последните години и това избива в различни форми. Фаворит ми е Камен Калев с неговия “Източни пиеси”, малко по-назад се сещам за “Обърната елха”, “Подслон” на Драго Шолев също е много добър филм.
- Казвал си много пъти, че никога няма да зарежеш театъра, още ли мислиш така?
- Разбира се. Аз с това се занимавам вече 12 години, като включвам и академията. Аз съм влюбен в своята професия. Театърът изгражда актьора. В театъра може да изпробваш всичко, свързано с емоции на сцена, среща с публика, партньорство, търсене на различни емоционални състояния на персонажа. Сцената е лаборатория, където по време на репетиции можеш да достигаш и до изненадващи за теб самия неща.
- С кои театрални режисьори би искал да работиш?
- Много ми е любопитно да поставям с Морфов. Приятно ми е да работя с него, харесва ми как достига до нещата, как изследва, как развива идеите си, обединявайки много неща. Бих се радвал следващото нещо, което започна да репетирам, да бъде с него.
- Лесно ли се доверяваш на режисьорите?
- Аз като цяло лесно се доверявам още от прочита на самата пиеса, от нагласата, че ще играя в нея. По такъв начин си настройвам сетивата, за да тръгна максимално позитивно. Ако има недоверие, по-добре не се захващай.
- Успя ли да си починеш това лято?
- Като казвам, че съм ходил да почивам, не означава, че съм ходил да се пека на морето. Аз си почивам по различни начини, пътувам на разни места, съчетавам работата с почивката. Снимах се в един документален филм на Адела Пеева, който ще излезе догодина. Занимавах се с моите неща, които аз харесвам. За мен това е почивка. Щом правя това, което харесвам, не ми действа натоварващо.
- Какво ти дават рисуването и фотографията – не са ли много самотни занимания за един актьор?
- Самотно е заниманието, защото човек има нужда от уединение и спокойствие за такъв тип работа. В никакъв случай не мога да кажа, че това, че е самотно, е нещо неприятно. Специално за мен това уединение ми действа разтоварващо и зареждащо. Различен тип емоция е, нямам амбиция да правя някакви шедьоври, то е за удоволствие. Време, в което съм сам за себе си, време, през което мога да се отърся от всичко и да събера мислите си.
- В Youtube има клипове, където свириш в банда, занимаваш ли се още с това?
- С приятели съвсем непретенциозно се събираме и си доставяме удоволствие. Харесвам новата музика, понякога се връщам към по-стари неща, зависи от настроението – понякога слушам класическа музика, понякога хаус. Не мога да кажа, че съм се фокусирал върху някакъв определен жанр. “Кюър” и “Нова генерация” са групи, които много ме вдъхновяват, даже мисля, че са ме оформили като личност в тийнейджърските години. Но сега има и ново поколение банди като “Archive“. Страхотна смесица между „Пинк флойд“ и „Нирвана“. В тях има някаква наивна агресия, съчетана с мъдрост и поетичност.
интервю: Зорница Кънчева
