"Калауз" *Kalauz* - A Short Movie. Scriptwriter and Director: Ivan Yurukov

Калауз
by aviv2009

С най- любимия ми от авторските филми на Иван Юруков искам да отпразнувам рожденния ден на този блог, който днес, на Малка Коледа, или Бъдни вечер, става на една годинка:)
Този блог е благословен, защото и Иван Юруков е благословен - да бъде това, което е:
талантлив актьор, режисьор, сценарист, музикант и художник.
Пожелавам на Иван Юруков през новата година 2010-та страшно много ангажименти в театъра, киното и телевизията!!!

"Snowdrop" - A Short Movie by Ivan Yurukov

"E 79"

Иван Юруков: Живях като Разколников, после го играх

"В нашата гилдия почти всички се познават и битките за роли са излишни", твърди Иван Юруков.

Иван Юруков (31 г.) е един от най-ангажираните актьори в трупата на Народния театър. Играе в “Бягащи странници”, “Осъдени души”, “Балът на крадците”, “Слуга на двама господари”, “Идеалният мъж”. Най-впечатляващата му роля е на Разколников в “Престъпление и наказание” от Достоевски. Юруков е едно от най-търсените лица в тв рекламата. Имал е епизодични роли в чужди продукции, а зрителите на Нова тв го познават от сериала “Забранена любов”.

- Късмет ли е или малшанс да попаднете в Народния театър точно когато там се е събрала голяма група от млади и талантливи актьори на вашата възраст?

- По-скоро е късмет. Така се стекоха нещата при мен, че точно когато завърших НАТФИЗ, бе поставен спектакълът “Лека нощ, Патриция” в Народния театър и режисьорката Росица Обрешкова държеше аз да играя главната роля. След което тогавашният директор Васил Стефанов ме покани директно в щата на трупата. По същото време в “Сфумато” играехме програма “Достоевски” - “Долината на смъртната сянка” - двете части от “Братя Карамазови”. Година по-късно получих номинация за “Аскеер” за изгряваща звезда за ролята на Сганарел в “Лекар по неволя”. Още една година след това за “Бягащи странници” ме номинираха в същата категория, много странно...

- Вие за коя роля бихте се номинирали сам?

- Не бих се номинирал. Всъщност може би за Разколников в “Престъпление и наказание” в Народния. Достоевски достига до мен постепенно през годините. Прочетох “Престъпление и наказание” на 18-19 години. Преживях тази история драматично. По онова време също като Разколников живеех в мъничка квартира в Благоевград, беше на тавански етаж и имаше място само за едно легло.

- Защо бяхте в Благоевград?

- Исках да стана художник, стоях в тази килия и рисувах по цял ден. Готвех се за изпити по рисуване. Но в Благоевград всъщност бях заради една любов. Там ме приеха и актьорско майсторство, и рисуване. Аз предпочетох първото и учих една година. След това кандидатствах в София и започнах всичко отначало.

- На какво сте готов, за да получите някоя значима роля?

- Не мога да кажа, че се стремя да предпочетат мен. В нашата гилдия почти всички се познават и битките за роли са излишни. Борба би имало, ако се обяви кастинг. Може би някои таят завист, но не го показват.

- Значи зад кулисите на Народния театър царят приятелство и уют?

- Определено. Конкуренцията е градивна. Шанс е да попаднеш на хубава роля, на добър режисьор, да вложиш себе си в процеса на работа и да стане хубаво представление. За мен сега най-важното е да играя роли, които по някакъв начин ми позволяват да изразя себе си.

- Само в Народния ли играете в момента?

- Да, в шест спектакъла.

- Не са ли много?

- Не, дори са ми малко.

- Съпротивлявате ли се на поканите за участия в тв реклами?

- Вече да. Хубавото е, че рекламите ми дават възможност да не се притеснявам за финансите си. Всички знаем, че хората от театъра и въобще от културата у нас не са добре заплатени. Поради това артистите губят от респекта си в обществото.

- Само заради недоброто заплащане ли?

- Цялото отношение към културата е нехайно. Нехайни хора ни управляват. В момента се занимават предимно с това да си оправят бакиите с крадците в предишните правителства, вместо да се гради нещо в обществото.

- На вас какво са ви откраднали?

- Открадната ми е възможността да се чувствам по-сигурно в това, което правя. А от него ще произлезе нещо хубаво - ще възпита друго поколение, което ще бъде с по-голямо самочувствие и възможност да изразява себе си без страх. Но благодарение на досегашната политика ние сме кучета - издържаме доста, поне засега. Много пъти съм се замислял дали всъщност има смисъл в онова, което правим в театъра... И веднага се изпарява тая идея, защото вярвам, че има смисъл.

- Можете ли да зарежете всичко, което сте постигнали досега, и да поемете в нова посока?

- На практика е възможно, друг е въпросът дали искам. По-скоро не искам. Когато вляза в театъра, се чувствам толкова добре, че не мога да се откажа от него. Харесва ми атмосферата, възможността за промяна, да бъда различен, да си задавам постоянно въпроси и да намирам отговори чрез различните образи, чрез различната драматургия. А аз реших да стана актьор просто ей така. Никога не съм мечтал за това. По-скоро актьорството ме намери - видях един афиш, че се търсят аматьори актьори, явих се на кастинг, взеха ме и направихме спектакъл.

- От колко време сте на сцената?

- От 10 години.

- Колко ви остава до пенсия - задавали ли сте си този въпрос?

- Не ме интересува.

- Не се ли притеснявате, като гледате възрастни ваши колеги, които едва се държат на краката си, но играят, за да свързват двата края? Не е ли важно да знаете как ще напуснете сцената?

- Не си задавам този въпрос, защото вероятно ще се депресирам. Защо да се страхувам отсега за това, че, когато остарея, няма да мога да се издържам? Никой не е застрахован от нищо. Всичко е временно, мимолетно. По-важно е онова, което остава след нас. Онова, което актьорите дават на публиката, оставя отпечатък на няколко поколения след тяхното време.

- Но нали и актьорите трябва да си купят хляб и сирене?

- Може би трябва да зададете този въпрос на Вежди Рашидов. Дали може да гарантира, че реформата, която подготвят в момента в Министерството на културата, ще бъде градивна за актьорското съсловие. Да, това ще бъде експеримент, но ни трябва гаранция, че ще бъде успешен. Не е нужно да бъде откривана топлата вода. Може би просто трябва да се използват готови формули, които работят в други по-развити от нас държави.

- Кой е най-успешният ви сезон досега?

- През 2007 г. Тогава имах спектакли, които много харесвах. Засякоха ми се няколко такива представления едновременно. Имах и участия във филми. Надявам се, че и сезонът, който стартира тази есен, ще бъде успешен. За мен не е важно да имам количество представления. А онова, което правя, да е наистина стойностно. След време да кажат, че в Народния театър през еди-коя си година Разколников се е играл от Иван Юруков. “Разколников на Иван Юруков” да остане като емблематичен спомен за това представление. Не мога да кажа, че разчитам на това, но бих искал да го постигна. Каквото и да прави, човек винаги се стреми към някакво съвършенство. Аз все още съм в началото...

- Кога предвиждате да дойде кулминацията на кариерата ви?

- На 37 г. - казвам го произволно. Надявам се, че ще има положителен развой на нещата. Положителен не само за мен, а за всички хора на изкуството в България. То е цялостен организъм. Ако една част от него страда, и останалите ще са на същото дередже. Вярвам, че ще се появи ново поколение от талантливи и способни хора, които ще минат като вълна през стадото, ще се отприщи това блато и ще се върне вярата на хората в българското изкуство. Ние сме духовен народ, така ми се иска поне...

A strenuous struggle with dinosaurs from old generation is required in cinema - an interview with Ivan Yurukov

Why there's no such a passion in your kisses with Lubomir Kovachev-Chris as for example with the actors in the German version of the serial?Is it hard for you to relax because you've kissed a man for the first time or does this depend on the script-writers?-Countess_M

I'm not familiar with the passion our German colleagues enter into their roles or whether the Spanish couple are necking until growing blue but I can imagine the South-African version of men's love-they maybe tear themselves apart!I don't find the fault with the script-writers from different nationalities.It's our fault but what can we do when in the sex shops of Sofia there are no such things like passion barometers.I hope people could feel the sensual but impossible love between our characters.Because that's the topic of "Forbidden Love".

Do you think being an actor in Bulgaria is a lost cause and if valuable films are still made in Bulgarian cinema?Is there a role in theatre or cinema which you have been dreaming of since you were a child? -billy

Do you think being a draftsman in Bulgaria is a lost cause?Being an actor is not a cause,it's a mission and it doesn't matter whether you are in Georgia,Moldavia or Pakistan.First of all,this vocation requires honesty,humanity.Art's language allows the artist to filter the world through his eyes.The actor is an instrument-the strength of spirit becomes generally known by words and it can be used by everyone who's able to catch it and recognize it for himself/herself.As everything in our country,a strenuous struggle with dinosaurs from old generation is required because they emasculate every spontaneous movement of new generation because of fear.Children of the transitional period bear some fury.We need time to arm with talents who will kill reptiles in their lairs.This time is coming.

Who of the actors you're playing with in "Forbidden Love" gives you the most pleasure to partner with and why?-gossipgirl

It's extremely interesting to me to partner with all the colleagues from "Forbidden Love",I've met some of them for the first time.Everyone is unique.It would be hard for me to grade the pleasure of the partnership but I'm glad it's shared.I'm interested in embarking on crafty speech battles with Anastacia,who is brilliantly played by Diana Lubenova-an actress with rich experience and range;I'm also glad to play with Chriatian, who is always torn apart by inner contradictions;me and him are doomed to be together forever-that's a frank performance of Lubomir Kovachev;also Todor Tanchev as Boris-always cool and determined;Martin who is always in confrontation with me because of the well-intentioned script-writers;and everyone else.

Hello,Valery!Everybody has a girlfriend or a boyfriend in real life.Do you have one?If not,when are you going to find one?-petitu~baby

Hello to everyone in real life who have found their better half!I'd like to greet you with all my heart and to give you a kiss.Be happy,I wish the apple of discord never came up in your family yard!Hello you wretch who don't have a boyfriend or a girlfriend;somnambulists who roam themselves in the dark streets and wolves that rove in thorny paths without vanity!Minions of Fortune,burn in your own loneliness and scoop up from the draw-well of uncertainty!А fortune-teller predicted that I'll meet my Psychea on the Saturday when night will draw on above the Danube and the drowsy Balkan will fall asleep...

You cope with your role very well and I think you'll cope so well with any other role!What was your dream when you were a kid and did it come true?What did you want to occupy with?-Vyara Gelyazkova

Thanks for your trust!When I was a kid,I dreamt of meeting Jack Frost.But he disappeared irretrievably.Then my dad threw my first pulled out tooth on the roof.I wanted to be a glassman very much.I wanted to rummage in the glaze-kiln with molten glass and to blow in the tube in order to carve the most beautiful carafe in the world.

First of all,I want to congratulate you on the role you play,it's a really responsible one!In my opinion you cope with it very well!I know you should be brave to play such a thing because you have to be preliminary ready for the attacks of the conservative viewers.My question is what helped you play this role-your own desire and motivation,your responsibility for the work or just tolerance to such relations?-aLmA_mUeRtA

In my work I try to be frank with my character,to give him a chance to lead me through his motivation and not to stand in his way if possible.I share every possibility in which Valery is capable of showing his qualities.I like his enigma.I'm motivated by my desire to show this sensitive human being who deserves love and contempt although his sexual orientation.I don't think you have to be brave to be tolerant to "such relations".Parents should be brave to accept their son is a gay because such a news makes them terrified.When the father reconciles his genus won't be continued,then this is an act of bravery.I haven't even thought of arming myself with shields against people's attacks.Just the other way round!As playing Valery I want to ask if all narrow-minded people,potential homophobes,prematurely old,self-confident egoists still remember the crying child in the kindergarten who always thought his fellows tried to do the dirty on him and desperately complained to the teacher?And the conservative viewers can sleep peacefully because love between two men is a smaller threat than a nuclear bomb.Don't forget that love does not ask-it just comes!Gender doesn't matter to love.

Which actors are your friends in real life?What was the hardest scene for you until now?-fann

Merci!It may sound incredible if I say I'm a friend of everyone but I can't hide my desire it to be true.Fortunately the team of Forbidden Love often makes proper evening soirees.I can think of an irritating moment when we heard a flying plane exactly above the studio.We repeated the scene about fifteen times.Then started raining,there were thunders and the electricity stopped.While I was having lunch I spillt the soup on the table and my girlfriend left me.We put off the the work for another day.

What do you do in your spare time?How do you enjoy yourself?-Моni

I travel.I travel...I sink!

Does the character in the serial have something in common with you?-Irkata__95

Yes!We're both tarred with the same brush!

Hi,Ivan!Tell us what your childhood was,where and how have you grown up?-Karry_Mall

There weren't many sleighs in my childhood because snow rarely held back in the streets of Sandanski.But I can't forget the euphoria when this happened.We were still able to swim in Struma and we caught fish with bare hands.We went to the village every summer where we were armed with bows and we made Red Indian marchings in the gullies there.Local children welcomed us in a fitting manner-they threw rocks and lumps at us.A real party.I also remember the romantic winter nights when everyone in the neighbourhood had no electricity and when there was electricity,we had no water.

Hello,Valery!You were born in Sandanski,me too.What gives you the most pleasure when you're in your birthplace?Tell us about an interesting event from your teenage years!-tanche7ooo

It's pleasant for me to come back in Sandanski.But it's the most pleasant on the way to Sandanski.When I was thirteen,I had a dog.

Have you ever had a forbidden love?-nelitoo

Love is pure.It just pounces on you-although our contemptible attempts to control her.We're always surrounding ourselves by stupid norms which prevent her from her real display.Love cannot be forbidden.It's the same as if to forbid the sun to fertilize land.I've fallen in love more than once and I'll keep doing it.I'll quote Yavorov:"Love is a pawky bird,love roves and sings where she wants to!"

Did popularity changed you in some way and did your daily routine also change?Did your attitude to other people change?-Helen

When I went to the shop to buy some cheese,the salesgirl behind the counter listened to me and by smiling portentously,she said:"The best for our people!" and she quickly slipped in the fridge under the counter where she took out a fresh slimy lump of cheese from.By the way,there was no difference between the shown cheese and the one under the counter.There was a change in the salesgirl's behaviour - she has just started noticing me.What a thing the small "box" TV set does to people!It divides us into categories.Popularity is a pernicious adviser to people!

Are you able to find the woman who wants to be with you not because of your popularity but because of you from so many fans?-Nasinda

It's really hard to find the real Woman among the crowd of fans,especially when the crowd doesn't wear pants.

What do you prefer-cinema or theatre?-Guest

I love cinema,I adore theatre!I prefer cinema or theatre!

Did you immediately accept to take part in the serial after you read the scenario and you understood you had such a role?-Guest

Exactly the thing that the role was like that provoked me to accept it immediately though I knew only a few scenes from the hearing.It wasn't necessary for me to know the whole scenario.And agree with me,who could resist to such a strapping young man like Christian?Jesting apart,but seriously!My wife had just told me that the fourth child was about to be born.

Translated by BILLY

KORUPT - Documentary short by Ivan Yurukov and Vassil Spassov, shot around Gorna Banya Spring

Ivan Yurukov like Sganarelle in "The Doctor in Spite of Himself" by Moliere

На 2 март (2006) за пръв път на камерната сцена в Народен театър “Иван Вазов” ще се играе пиесата “Лекар по неволя” от Молиер.
Поставя я Мариус Куркински и въпреки че заглавието препраща повече към медицината, това е поредният спектакъл на режисьора, в който всъщност става дума за любов.
Според Мариус Киркински в драматургичния текст прозира “тотална неудовлетвореност на Молиер от човека, от обществото, абсолютно отвращение и в същото време запазване на една борбеност до последен дъх – това положение да се промени.”
Сюжетът сам по себе си е забавен, с увлекателна интрига и комични обрати, но едва ли ще намерите на какво да се засмеете, докато гледате постановката в Народния театър. Всичко е пропито с едно зловещо, диаболично чувство и се решава чрез използването на изобилие от гротескни и фарсови елементи. На сцената преобладаващите цветове са мръснокафяво, червено и бяло - сценографията и костюмите са дело на Петя Стойкова и на моменти напомнят на работата й по “Рибарят и неговата душа”.
Историята в “Лекар по неволя” започва, когато Мартина, недоволна от побоя, нанесен от мъжът й – интелигентния дървар Сганарел, решава да си отмъсти. Така, без да го желае и с цената на много бой, Сганарел придобива славата на известен лекар и се налага да лекува внезапно онемялата Люсинда. Тя пък упорито отказва да се омъжи за определения от баща й мъж, защото е влюбена в младия Леандър. Изходът от ситуацията е щастлив и всички са доволни, но не това е доминиращото чувство, с което остава зрителят след края на представлението. В продължение на малко повече от час и половина актьорите си погаждат номера и се бият, а това, както казва режисьорът, едва ли е смешно. На преден план са изведени гротескните, брутални човешки взаимоотношения, които за щастие се балансират от любовното чувство в лицето на ангел със снежнобели крила.
В ролята на Мартина Мария Сапунджиева за пореден път доказва големия си талант – нито един излишен жест, пълно съвършено превъплъщаване от един образ в друг и актьорско присъствие, което мигновено заковава зрителското внимание. Трябва да се отбележи и спецификата на пространството в Камерната зала – имената на режисьора и актьорския състав (Мария Сапунджиева, Иван Юруков, Теодор Елмазов, Красимир Доков..) неизменно събират максимален брой публика и в препълненото ограничено пространство контактът с пиесата добива почти физически измерения.
Структурата на постановката е изпъстрена със силни, изумителни идейни моменти – нещо, което е нормално за творец от ранга на Куркински, но за съжаление се прокрадват и скучновати, разтеглени сцени. Спектакълът не следва Молиеровата идея за просто забавление и ехидна закачка с лекарската професия, а изисква по-задълбочено вникване, не е лесно от пръв поглед да се направят паралели със съвремието и пиесата да не се възприема просто като поклон към класиката. Озадачаващ е и знакът за равенство, поставен между секса и насилието.
Написан през далечната 1666 година, “Лекар по неволя”, нетипично за Молиер по онова време, не е по поръчка на Краля на Франция. Това е кратък фарс с гарантиран успех, в който авторът не си поставя някакви високи цели, а просто иска да разсмее публиката. Той използва сюжет, който вече е третирал във фарса си “Дърварят, или Лекар насила” (Le Fagotier ou le Médecin par force) и го доразработва, като вплита в него много комедия на жестовете и комедия дел’ арте. Пиесата бързо печели голям успех и е най-поставяната творба на Молиер след “Тартюф”. В България за пръв път се играе през 1862 година. Мариус Куркиснки използва текста на Молиер като канава, върху която да изтъче, по специфичен начин, преобърната, по-скоро тъжна картина на смешното и да покаже нещата, на които сме свикнали да се смеем, в съвсем друга светлина.
Гергана Стойчева, Словото



Галерия

" Louisette" - A short movie written and directed by Ivan Yurukov

Иван Юруков като Родион Разколников - роля съдба и предизвикателство за всеки голям актьор
„Престъпление и наказание” – представление-наказание или представление-просвещение

Няма по-голямо оправдание за престъплението от това, че се върши в името на справедливостта. Може ли тогава да се говори за опрощение или то идва далеч преди злодеянието да стане факт? Може ли Родион Разколников окончателно да раздели доброто от злото, без да обръща назад треперещ поглед? Иван Юруков е днешният терзаещ се престъпник, все по-уверен и искрен вътре в себе си. С лице открито сякаш ако има буря тя ще подмине именно него. Режисьорът Владлен Александров налага специфичен словесен изказ и крайна и сурова игра сред мрачни декори и по-слабо осветление. Метафора на вътрешните катаклизми и раздирания, героите все така не могат да се почувстват уютно в живота си. Разбира се, не е възможно да се предаде цялото богатство от идеи и огромната фабула на романа “Престъпление и наказание” на сцена. Театралната му версия се ограничава в три срещи между престъпника и разпитващия го полицай, и три срещи между мъченика на съвестта си и олицетворението на опрощаващата любов Соня Мармеладова. В първите три срещи чрез напрегнат словесен двубой се разкриват темите за престъплението и наказанието, за правото на силната личност и за преминаването на границата между добро и зло. А вторите три срещи са своеобразна алегория на любовта, вярата и изкуплението. Спектакъл, който не дава отговори, но отваря много и различни врати за размисъл.

Виолета Станкова

Иван Юруков в "Балът на крадците" от Жан Ануи

Чаровни обирджии вилнеят в "Балът на крадците"

Спектакълът на Тиери Аркур е като добро шампанско: поема се леко и свършва още пенливо
Премиерата на „Балът на крадците” от Жан Ануи обагри празнично афиша на Народния театър и зарадва публиката с палавия вкус на искрящо френско шампанско. Което се поема леко и с удоволствие и свършва точно преди да приспи сетивата - докато е още пенливо и вкусно. Режисьор на спектакъла е чаровният Тиери Аркур, сънародник на прочутия автор и добър познайник на родната публика, която го помни от миналогодишната му постановка с академичната трупа – „Идеалният мъж”. За разлика от творбата на Оскар Уайлд, която във версията на Аркур стоеше малко статично на сцената и изисканото афористично слово на британския денди понатежаваше, в „Балът на крадците” всичко е шемет, динамика и остри завои в сюжета. Действието в пиесата, чийто жанр определят като „комедия-балет” (хореографката Татяна Соколова е работила по танците в тандем с режисьора), е ситуирано в края на безгрижното десетилетие на 30-те в аристократичния курорт Виши. Там скучаеща лейди (Мария Каварджикова) измисля начин дискретно да разнообрази отегчителното всекидневие на обкръжението си, възползвайки се от ситуацията, че банда ловки джебчии вилнее в градчето. Оказва се обаче, че „изпечените обирджии” съвсем не са злодеи, а симпатични хитреци на дребно, безобидни самохвалковци или дори благородни младежи, страдащи от пристъпи на гузна съвест. В ония години „занаятът” все още е обвеян в романтика и даже самодоволните в други случаи благородници някак си пазят достойнството им. А и кой ли би могъл да устои на пишман-мошеници, които се явяват в светлите образи на Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Иван Юруков?! Нито зрителите, нито богатите наследнички, каквито има цели две на сцената. Макар и скрита под дамски дрехи за дегизировка, буйни перуки и бради (понеже героите сменят самоличности като носни кърпички), харизмата на такива актьорите би си личала и под „скъсан чул”. Но в представлението вместо скъсан чул в помощ на находчивите персонажи са великолепните костюми на сценографката Елена Иванова. Повечето от избраниците на режисьора бяха участници и в предишния му бг проект. Самият Тиери Аркур дефинира „Балът на крадците” като спектакъл на ансамбъла: тук всички са звезди и всяка роля е важна. Освен споменатите актьорски имена има и други за отбелязване. Захари Бахаров като инфантилен зестрогонец пак се прави на дете идиотче, макар и с по-малко вдъхновение, отколкото в „Почивен ден” на Камен Донев; Марта Кондова като влюбената Жюлиет е изящна и витална досущ младата Коко Шанел; над всички обаче за пореден път, макар и в поддържаща роля, блести универсалният боец в шотландска пола Стоян Алексиев.

Иван Юруков като Дмитрий в "Бягащи странници".

Автор: Алексей Казанцев
Постановка:Николай Ламбрев-Михайловски

Сценография: Чайка Петрушева

В ролите: Иван Юруков, Емануела Шкодрева, Екатерина Стоянова, Йосиф Шамли, Параскева Джукелова.

Данаилов раздаде почти 100 награди за творчество (2008-05-19)

Четиридесет и шест изявени творци и дейци получиха награди от Министерството на културата по случай 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Наградите - за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура, връчи министърът на културата Стефан Данаилов, предаде БТА. Той награди също 10 млади творци, двама музейни работници, 13 читалищни дейци, 23 учители от училищата по изкуствата, шестима меценати и дарители.
Наградите за изявените творци са грамота, плакет и 2500 лева, за младите - грамота, плакет и 1000 лева, за читалищните дейци - грамота, плакет и 500 лева. Грамота, плакет и 150 лв. получиха изявени учители от училищата по изкуствата и културата.
С грамота, плакет и 2500 лв. за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на културата и във връзка с навършване на юбилейни годишнини бяха наградени архитект Иван Попов (90), проф. Кирил Василев (90), скулпторът Величко Минеков (80), актьорите Васил Михайлов (70) и Вълчо Камарашев (70) и поетът Константин Павлов (75).

Отличените млади таланти са актьорите Деян Донков, Александра Сърчаджиева, Александра Василева,Иван Юруков режисьорите Андрей Паунов и Биляна Петрова, цигуларката Лия Петрова, балерината Сара-Нора Кръстева, поетът Васил Балев, акробатът Михаил Димитров, който заяви, че наградата е за всички циркови артисти - най-дивите в актьорското съсловие по думите му.

Иван Юруков в "Exodus: il sogno di ada"

Иван Юруков в документален филм за столичния кмет, управлявал най- дълго време София, Иван Иванов.

Иван Юруков е в ролята на секретар на Иван Иванов Славински. Филмът е готов снимачно. Монтаж есента, а премиера, когато режисьорката реши ;)
Ето и цялата статия: http://www.gradski.bg/show.php?storyid=746261

Иван Юруков рисуван

Иван Юруков в "Идеалният мъж" по Оскар Уайлд. Режисьор: Тиери Аркур.