„Престъпление и наказание” от Достоевски – една от най-великите книги на човечеството, в сценична версия и постановка на Владлен Александров от събота е поредното класическо заглавие в афиша на Народния театър. Използвайки за основа на своя прочит адаптацията на Анджей Вайда, на Сцена на ІV етаж режисьорът е композирал и разгърнал основно една от линиите на необятния текст: нравствения диспут между студента Родион Романович Расколников, поставил на изпитание своята човешка същност, извършвайки убийство, и следователя Порфирий Петрович, който разследва деянието. Прецизният избор на Владлен Александров, паднал върху великолепни актьори като Иван Юруков и Йосиф Шамли за двете главни роли, не само прави двамата герои наравно значими в това морално единоборство, но и позволява в спектакъла с пълна сила да зазвучи полифоничността, характерна за творчеството на гения.
В „Престъпление и наказание”, както във всички произведения на Достоевски, героите са мислители, идеолози, те имат своя нравствена теория за света и за собствените си постъпки в него – от най-баналните до най-ужасяващите. Фьодор Михайлович отдава право на различните самостойни и противоречащи си философски системи, защитавани от тях. Или както на друго място пише – или всички са виновни за всичко, или никой за нищо не е виновен... В случая Расколников е заклал отвратителната старица лихварка, не за да я ограби, а по-скоро да провери себе си („За себе си убих”, ще признае той на Сонечка Мармеладова – Надя Конакчиева). Защото в неговата концепция съществутат два вида хора: „материал”, обезпечаващ само прираст на човечеството, и „необикновени”, по-висши, които движат света. В името на прогреса последните могат да си позволят да прекрачат някои граници и дори да извършат престъпление. Според тезата на Порфирий Петрович обаче човекът не е „въшка”, а постановяването на разликата между единия вид и другия ще доведе до призвол. С преклонение пред въздигнатия от Достоевски принцип на полифоничност режисьорът и актьорите превръщат партитурата на представлението в симфония от равностойни гласове. Драматичният сблъсък на интелектуалната мощ и рафинирана ирония на Порфирий–Шамли с красивата нравствена екзалтация на Расколников–Юруков се осъществява силно, сдържано, изящно, в изразителна тишина – без често обичайните за нашия театър високи тонове и махленско кресчендо. В този диспут, изваждащ наяве истините за човека, Порфирий Петрович-Шамли е не само опонент на Расколников-Юруков, но и в известен смисъл негов вътрешен глас и негово наказание. Изстрадал откритието, че не може да пролива кръв "по съвест" и прероден от любовта на Соня, Разколников ще поеме пътя на изкуплението. В процеса на тази „вътрешна работа”, извършваща се в душата на героя, изключителен принос има и сценографията на Иван Карев: огледалните колони, в които Разколников се взира, търсейки отговора „от кои е”, и разлюлените сибирски снегове от коприна, сред които той намира упованието в простата кора хляб и в словото на евангелието...
Няма коментари:
Публикуване на коментар