Иван Юруков като Родион Разколников - роля съдба и предизвикателство за всеки голям актьор
„Престъпление и наказание” – представление-наказание или представление-просвещение

Няма по-голямо оправдание за престъплението от това, че се върши в името на справедливостта. Може ли тогава да се говори за опрощение или то идва далеч преди злодеянието да стане факт? Може ли Родион Разколников окончателно да раздели доброто от злото, без да обръща назад треперещ поглед? Иван Юруков е днешният терзаещ се престъпник, все по-уверен и искрен вътре в себе си. С лице открито сякаш ако има буря тя ще подмине именно него. Режисьорът Владлен Александров налага специфичен словесен изказ и крайна и сурова игра сред мрачни декори и по-слабо осветление. Метафора на вътрешните катаклизми и раздирания, героите все така не могат да се почувстват уютно в живота си. Разбира се, не е възможно да се предаде цялото богатство от идеи и огромната фабула на романа “Престъпление и наказание” на сцена. Театралната му версия се ограничава в три срещи между престъпника и разпитващия го полицай, и три срещи между мъченика на съвестта си и олицетворението на опрощаващата любов Соня Мармеладова. В първите три срещи чрез напрегнат словесен двубой се разкриват темите за престъплението и наказанието, за правото на силната личност и за преминаването на границата между добро и зло. А вторите три срещи са своеобразна алегория на любовта, вярата и изкуплението. Спектакъл, който не дава отговори, но отваря много и различни врати за размисъл.

Виолета Станкова