Чаровни обирджии вилнеят в "Балът на крадците"Премиерата на „Балът на крадците” от Жан Ануи обагри празнично афиша на Народния театър и зарадва публиката с палавия вкус на искрящо френско шампанско. Което се поема леко и с удоволствие и свършва точно преди да приспи сетивата - докато е още пенливо и вкусно. Режисьор на спектакъла е чаровният Тиери Аркур, сънародник на прочутия автор и добър познайник на родната публика, която го помни от миналогодишната му постановка с академичната трупа – „Идеалният мъж”. За разлика от творбата на Оскар Уайлд, която във версията на Аркур стоеше малко статично на сцената и изисканото афористично слово на британския денди понатежаваше, в „Балът на крадците” всичко е шемет, динамика и остри завои в сюжета. Действието в пиесата, чийто жанр определят като „комедия-балет” (хореографката Татяна Соколова е работила по танците в тандем с режисьора), е ситуирано в края на безгрижното десетилетие на 30-те в аристократичния курорт Виши. Там скучаеща лейди (Мария Каварджикова) измисля начин дискретно да разнообрази отегчителното всекидневие на обкръжението си, възползвайки се от ситуацията, че банда ловки джебчии вилнее в градчето. Оказва се обаче, че „изпечените обирджии” съвсем не са злодеи, а симпатични хитреци на дребно, безобидни самохвалковци или дори благородни младежи, страдащи от пристъпи на гузна съвест. В ония години „занаятът” все още е обвеян в романтика и даже самодоволните в други случаи благородници някак си пазят достойнството им. А и кой ли би могъл да устои на пишман-мошеници, които се явяват в светлите образи на Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Иван Юруков?! Нито зрителите, нито богатите наследнички, каквито има цели две на сцената. Макар и скрита под дамски дрехи за дегизировка, буйни перуки и бради (понеже героите сменят самоличности като носни кърпички), харизмата на такива актьорите би си личала и под „скъсан чул”. Но в представлението вместо скъсан чул в помощ на находчивите персонажи са великолепните костюми на сценографката Елена Иванова. Повечето от избраниците на режисьора бяха участници и в предишния му бг проект. Самият Тиери Аркур дефинира „Балът на крадците” като спектакъл на ансамбъла: тук всички са звезди и всяка роля е важна. Освен споменатите актьорски имена има и други за отбелязване. Захари Бахаров като инфантилен зестрогонец пак се прави на дете идиотче, макар и с по-малко вдъхновение, отколкото в „Почивен ден” на Камен Донев; Марта Кондова като влюбената Жюлиет е изящна и витална досущ младата Коко Шанел; над всички обаче за пореден път, макар и в поддържаща роля, блести универсалният боец в шотландска пола Стоян Алексиев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар